— Повече от достатъчни, уверен съм.
Но щурбанфюрерът от SS Кемпфер не чу прощалната реплика на своя началник. Други думи кънтяха в главата му.
Нещо избива хората ми.
Проходът Дину, Румъния
28 април, 1941
13.22
Капитан Клаус Вьорман се наведе към южния прозорец на неговата стая и изплю бялата течност в пространството навън.
Козе мляко — каква гадост! Може би става за сирене, но не и за пиене.
Докато гледаше как белезникавите капки изчезват в бездната под него, Вьорман се замечта за глътка хубава немска бира. Единственото, което желаеше повече от бирата бе да напусне час по-скоро това пъклено място.
Но не можеше. Поне засега. Той изправи рамене в типично прусашки маниер. Малко по-висок от среден ръст, с едро, някога мускулесто тяло, което сега постепенно се отпускаше в тлъстини. Косата му, тъмнокестенява, бе ниско остригана, кафявите му очи бяха леко раздалечени, носът — прегърбен след едно сбиване в младежките години, а устните му бяха плътни, готови да се разтворят в усмивка, стига да се намереше повод. Сивкавата му куртка бе разкопчана почти до долу, позволявайки на наскоро оформилото се шкембенце да надниква отвътре. Клаус го потупа с ръка. Май прекаляваше с наденичките. Винаги ставаше така, когато го спохождаха ядове. Започваше да яде все повече, а с това трупаше и килограми.
Погледът на Вьорман неусетно се спря върху румънското селце, разположено от другата страна на клисурата. Окъпано в светлината на следобедното слънце, потънало в спокойна тишина, то приличаше на видение от друг свят. Клаус обърна гръб на прозореца и закрачи из стаята с каменни стени, в които бяха вградени множество кръстове ковани от мед и никел. По-точно четиридесет и девет кръста само в тази стая. Десетки пъти ги беше броил през последните три дни. Клаус подмина триножника, на който бе закрепена една почти завършена картина, заобиколи набързо пригоденото за целта бюро и застана до отсрещния прозорец, който гледаше към вътрешния двор на крепостта.
Долу под него се виждаха войниците от подразделението, събрани на групички, едни разговаряха тихо, а други бяха потънали в мълчание. Но всички избягваха сенчестите ъгли на двора. Наближаваше поредната нощ. Идеше ред на поредната жертва.
Един от войниците се бе свил до стената и трескаво дялкаше нещо. Вьорман присви очи — в ръцете на войника бавно се оформяше доста грубоват кръст. Сякаш и без това нямаше достатъчно кръстове наоколо.
Страх цареше сред хората му. Дори той беше изплашен. Какъв невероятен поврат, само за седмица. Клаус си спомни деня, когато прекрачиха прага на крепостта, с гордата стъпка на войни от Вермахта. Армия, завладяла Полша, Дания, Норвегия, Холандия и Белгия. Армия, която бе помела останките на англичаните в морето при Дюнкерк, а след това само за тридесет и девет дни бе прегазила Франция. Миналия месец, в краката й бе паднала Югославия, а от вчера бе окупирана и Гърция. Нищо не можеше да спре такава армия. Мъже, родени да побеждават.
Но това беше преди седмица. Удивително, как могат да променят хората тези шест ужасяващи убийства. През последната седмица светът отвън постепенно бе свивал своите граници, докато накрая за него и войниците му сякаш всичко отвъд тези мрачни стени бе престанало да съществува. Отвъд тази каменна гробница. Бяха се изправили срещу нещо, което умело избягваше всички заложени клопки, което убиваше и изчезваше мигновено, само за да се върне и да убива отново. А хората му губеха кураж с всеки изминат ден.
Те… Вьорман едва сега осъзна, че от известно време подсъзнателно се изключва от техния кръг. Някъде назад във времето, още когато бяха в Полша, недалеч от Познан, той за пръв път почувства, че го е напуснал първоначалният ентусиазъм за победа в тази война. Май това стана след като се появиха специалните отряди на SS и Вьорман лично присъства на разправата с „нежеланите“. Опитал се беше да протестира. Единственият резултат бе, че го изтеглиха от оперативната зона. Още по-добре. Защото в онзи мрачен ден беше престанал да гледа на себе си с гордост, като на повелител на света.
Клаус се върна при бюрото. Спря се и без да поглежда поставената в ъгъла снимка на жена му и двамата му сина, впери поглед в дешифрираното съобщение.
Щурбанфюрерът от SS Кемпфер ще пристигне още днес с две подразделения есесовци. Не напускайте заетата позиция.
Майор от SS? Но защо? Тази позиция бе на редовната армия. Есесовците нямаха нищо общо с тях, нито с крепостта, а дори и с Румъния, доколкото му бе известно. Всъщност, напоследък много неща от тази война за него бяха неразбираеми. И от всички възможности, именно Кемпфер! Отвратителен войник, но без съмнение великолепен есесовец. Защо го пращат тук? При това начело на подразделение от SS? Наричаха ги изтребителни отреди „Мъртвешка глава“. Подразделения за охрана и поддържане на реда в концентрационните лагери. Специалисти в избиването на невъоръжено цивилно население. Именно на техните действия стана свидетел край Познан. Но защо ги пращаха тук?