Той разкърши рамене, за да се предпази от пронизващия хлад. Нещо щеше да се случи — и то скоро. Усещаше го с фибрите на гръбнака си.
Още една нощ… дай ми само още една нощ.
Ако смъртта изчака поне до утре, Кемпфер ще тръгне с хората си за Плойещи. А след това Вьорман ще поеме командата в свои ръце — без намесата на SS. И първото, което ще нареди ще бъде незабавно да напуснат крепостта. Преди да са открили поредния труп.
Кемпфер… интересно, какво ли прави добрият стар Ерик? Цял следобед не беше го виждал.
Щурбанфюрерът от SS седеше прегърбен над железопътната карта на района около Плойещи. Светлината постепенно отслабваше и очите вече го боляха от дългото изучаване на тъничките преплитащи се линии. Май ще е най-добре да поспре за малко, а после да продължи на електрическо осветление.
Той се изправи и разтърка очи. Днешният ден не можеше да се счита за изгубен. Новата карта на железопътния възел се оказа източник на доста интересна информация. Чакаше го много работа. Цялата тежест по изграждането на лагера щеше да падне на него, дори изборът на района. Вече беше намерил нещо подходящо. На източния край на жп възела бяха издигнати няколко дървени бараки. В случай, че не се използваха, или пък нямаха някакво особено важно предназначение — в което не се съмняваше — те щяха да бъдат зародишът на новия лагер. За няколко дни ще издигнат наоколо телени заграждения, а след това Желязната гвардия може да се заеме с лова на евреи.
Кемпфер жадуваше да започне час по-скоро. Щеше да остави на жандармеристите да съберат първата група с „гости“, докато надзирава строителните работи. Приключи ли веднъж с това, възнамеряваше да ги обучи на есесовските методи за подбиране на отрепките.
Докато сгъваше картата, Кемпфер се замисли за неминуемата полза, която носеше със себе си управлението на подобен лагер и за това, как максимално да я осъществи. Още при постъпването затворниците щяха да бъдат лишавани от бижутата, халките и часовниците си, златните зъби и косите ще им взимат по-късно. Сред комендантите в Полша и Германия нямаше един бедняк. Кемпфер не виждаше никакви причини за да бъде изключение.
Имаше и друго. В близко бъдеще, след като лагерът заработи като добре смазана машина, може да дава под наем на румънската индустрия работни групи подбрани сред по-здравите затворници. Тази практика вече бе установена в другите лагери и носеше голяма изгода. Ще има богат избор от работна ръка, особено след началото на операция „Барбароса“. Румънската армия ще навлезе на територията на Русия редом със силите на Вермахта, увличайки със себе си най-продуктивната част от мъжкото население. Да, тогава заводите наистина ще се нуждаят от работна сила. А възнаграждението, естествено, ще прибира комендантът на лагера.
Знаеше как да се справя с всички въпроси. Беше се научил от Хьос, по време на пребиваването си в Аушвиц. Не на всеки се даваше подобна изключителна възможност — да служи на родината, да облагородява генетичния баланс на човешката раса и същевременно да се облагодетелства лично. Наистина беше щастливец…
Само тази проклета крепост. Всъщност, проблемът май беше решен. Ако всичко се задържи спокойно, може да потегли още утре сутринта и да докладва в Берлин, че е изпълнил задачата. Ето как ще представи нещата:
Пристигнал е и е изгубил двама войника през първата нощ, преди да успее да предприеме ответни действия. А след това убийствата са били прекратени. (Ще избегне подробности, за това кога точно са били преустановени убийствата, но затова пък ще бъде кристално ясен по въпроса на кого се дължи прекратяването им.) Изчакал е три нощи, през които не е имало смъртен случай и после си е тръгнал. Мисията е изпълнена. Ако пък след неговото потегляне убийствата бъдат възобновени, вината ще стовари на оня некадърник — Вьорман. Дотогава Кемпфер вече ще се е заел с издигането на лагера в Плойещи. А онези ако искат, да изпратят някой друг, за да тегли шут на Вьорман.
Магда се стресна в съня си, когато Лидия почука на вратата, за да обяви, че вечерята е готова. Наплиска се в легена и веднага се ободри. Не беше гладна. Стомахът й се беше свил и тя знаеше, че в подобно състояние едва ли ще задържи каквато и да е храна.
Приближи се до прозореца. В небето все още се виждаше бледото сияние на дневната светлина, но проходът тънеше в мрак. Нощта беше обгърнала крепостта, ала въпреки това светлините в двора не бяха включени. Някои от прозорците блестяха като котешки очи в тъмното, между тях и прозорецът на баща й, но самата крепост вече не приличаше на „евтина туристическа атракция“, както я бе охарактеризирал Глен в първата нощ.