— Абсолютна глупост! — просъска Кемпфер.
— Не е задължително — поклати глава Вьорман. — Помисли — по онова време турците са били в непрестанно движение. А като преброим труповете — с двата от тази вечер се получават точно по един убит на нощ.
— И все пак… — Кемпфер млъкна, доловил неувереността в гласа си. Той хвърли колеблив поглед на Куза. — Значи ние не сме първите?
— Не. Поне ако се вярва на това.
Получаваше се! Най-голямата лъжа, която Куза бе скалъпвал в живота си и тия двамата бяха готови да налапат въдицата! Щеше му се да се разсмее.
— И как накрая са решили този проблем? — запита Вьорман.
— Тръгнали са си.
В стаята настъпи тишина.
След минутка Вьорман се обърна към Кемпфер.
— От началото ти повтарям, че…
— Не можем да си тръгнем! — отвърна Кемпфер и в гласа му се долови истерия. — Не преди неделя — той се обърна към Куза. — И ако не ми намериш верен отговор дотогава, чифут, считай, че ти и дъщеричката ти сте поканени на гости в Плойещи!
— Но защо?
— Ще разбереш, като пристигнеш там — Кемпфер спря за миг, сетне изглежда взе някакво решение. — Не, май по-добре ще е ако ти кажа още сега. Може би това ще ускори напъните ти. Чувал си за Аушвиц, нали? И за Бухенвалд?
Куза почувства, че стомахът му се свива на топка.
— Лагери на смъртта.
— Ние предпочитаме да ги наричаме „Лагери за презаселване“. В Румъния все още си нямате подобна забележителност. Мисията ми се състои именно в това — да поправя този пропуск. Такива като теб, плюс циганите, франкмасоните и останалата човешка измет ще бъдат събрани в лагера в Плойещи, който възнамерявам да издигна. Ако успееш да ме убедиш, че можеш да си от полза в решаването на проблема, ще се постарая да забавя попадането ти в лагера и нищо чудно да изживееш дните, които ти са отредени на свобода. Но измамиш ли ме, ще бъдеш първият посетител.
Куза го гледаше безпомощен. Размърда устни, но не можа да отговори. Умът му беше парализиран, беше шокиран от чутото току що. Това беше направо невероятно! И въпреки това, победният блясък в очите на Кемпфер потвърждаваше истинността му. Най-сетне устните му пророниха една дума:
— Чудовище!
Устата на Кемпфер се разтегна в широка усмивка.
— Интересно, но нямам нищо против да чуя подобна дума от устата на един чифутин. Това поне е сигурно доказателство, че се справям добре със задълженията си — той направи няколко крачки към вратата, после погледна назад. — Така че, гледай внимателно книгите, гадино. И работи здраво за мен. Намери ми разумен отговор. Не само твоето здраве, но и това на дъщеря ти зависи от успеха — той излезе навън.
Куза погледна умолително Вьорман.
— Капитане…
— Не знам нищо, хер професор — отвърна другият с тих глас. — Мога само да ви посъветвам да се захванете здраво с книгите. Открили сте записка за крепостта, има голяма възможност да намерите още. Съветвам ви, да намерите на дъщеря си подходящо прикритие извън страноприемницата… някъде в планината.
Не смееше да признае пред капитана, че нито имаше някаква записка за крепостта, нито пък надежда да открие такава.
— Дъщеря ми е твърдоглава — рече замислено той. — Няма да напусне страноприемницата.
— Така и предполагах. Но с повече от това не мога да ви помогна. Крепостта не е под мое командване — той се намръщи. — Чудя се, дали някога е била. Лека нощ.
— Почакайте! — Куза затършува в джобовете и извади кръстчето. — Вземете това. Вече не ми трябва.
Вьорман пое кръста на дланта си и за миг сведе поглед към него. След това и той напусна стаята.
Куза се отпусна в количката, налегнат от отчаяние, каквото никога не беше изпитвал. Нямаше никакъв начин да се измъкне от безизходната ситуация. Ако Молашар преустанови екзекуциите си, Кемпфер ще поеме за Плойещи, за да организира систематичното изтребване на румънското еврейство. Ако пък Молашар продължи да упорства, тогава Кемпфер ще разруши крепостта, а той и Магда ще бъдат първите пленници в новия лагер. Представи си Магда в ръцете на фашистите и за пръв път осъзна смисъла на старото клише — съдба, по-лоша от смърт.
Нямаше спасение. Не само неговият живот и този на Магда зависеха от това, как ще приключи тази история. Трябваше да има някакъв начин да спре Кемпфер. Не биваше да му позволява, да изпълни мисията си… изглежда за майора бе особено важно да пристигне в понеделник в Плойещи. Ако бъде забавен, дали няма да изгуби поста си? Така поне за обречените имаше малка надежда.
Ами ако Кемпфер никога не напусне крепостта? Ако и него сполети фаталната участ на избитите? Но как? Как да го спре?
Той изхлипа от безпомощност. Беше само един сакат евреин, ограден от отряд немски войници. Имаше нужда от помощ. От отговори. И то съвсем скоро. Той сви вкочанените си пръсти и сведе глава.