И в този момент се появи баща й, бутан в количката от часовоя. Достатъчен бе само един поглед по измъченото му лице и болката и яда я напуснаха. Изглеждаше направо ужасно — сякаш за една нощ се бе състарил с двадесет години. По-болен и по-немощен от всякога.
Колко ли е страдал! Повече, отколкото заслужава което и да е човешко същество. Прогонен от сънародниците си, с разядено от болестта тяло, а сега и немците. Не мога да застана срещу него.
Часовоят тази сутрин беше по-вежлив от вчерашния. Той спря количката пред Магда, после се отдалечи. Без да промълви нито дума. Тя застана отзад и пое по моста. Но не бяха изминали и десетина крачки, когато баща й положи ръката си на нейната.
— Спри тук, Магда.
— Какво се е случило? — не искаше да спира тук. Все още долавяше излъчването на крепостта. Баща й изглежда не чувстваше нищо.
— Не съм мигнал цяла нощ.
— Те ли те държаха буден? — попита тя и коленичи пред него, обгръщайки го с ръце. — Не са ти причинили болка, нали?
Когато вдигна глава, очите му бяха зачервени.
— Не ме докоснаха и с пръст, но въпреки това ми причиниха болка.
— Как?
Той заговори на цигански диалект, добре познат и на двамата.
— Слушай внимателно, Магда. Открих защо са пристигнали есесовците. Това място е само една спирка по пътя им към Плойещи, където смятат да издигнат лагер на смъртта — за нашия народ.
Магда почувства, че й призлява.
— О, не! Това не може да е истина! Правителството никога няма да позволи на немците да се разпореждат…
— Вече са тук! Знаеш, предполагам, че им позволиха да вдигнат укрепени пунктове около рафинерията, където минават на военна подготовка и румънски войници. Щом могат това, защо да не им разрешат и другото — да ги обучават как да избиват евреите. Доколкото можах да разбера, майорът е специалист по изтребването. Обича работата си. Ще стане добър учител. Сигурен съм.
Магда не можеше да повярва. Ала не беше ли се отнесла така и към появата на Молашар? В Букурещ непрестанно се носеха слухове за лагери на смъртта, шепнешком се разказваха ужасяващи истории за жестокости, за безброй избити и какво ли не още. В началото никой не вярваше, но слуховете упорито продължаваха да се появяват и постепенно дори най-скептично настроените евреи започнаха да се замислят.
— Чудесно избрано място — продължаваше да нарежда баща й с безизразен глас. — Лесно достъпно. А опита ли се противникът да бомбардира рафинерията, тъкмо ще свърши работата на есесовците. А и кой знае? Може би съобщението, че наблизо е разположен лагер ще разколебае намерението на врага. Макар че лично аз се съмнявам.
Той замълча, после продължи възбудено:
— Кемпфер трябва да бъде спрян.
Магда скочи на крака и се намръщи от болката в коляното.
— Нали не смяташ, че ти можеш да го спреш? Ще си мъртъв поне десет пъти дори преди да го одраскаш!
— Трябва да открия някакъв начин. Въпросът сега не е в твоя и моя живот. Обречени са хиляди. И всички те ще бъдат в ръцете на Кемпфер.
Но дори ако нещо го спре… те ще изпратят друг на негово място!
— Да. Но това ще отнеме време, а всяко забавяне е от полза за нас. Може би междувременно Русия ще нападне Германия, или обратното. Не вярвам две бесни кучета като Хитлер и Сталин да издържат дълго, без да се нахвърлят едно срещу друго. А при подобен конфликт лагерът в Плойещи ще бъде забравен.
— Но как може да бъде спрян майорът? — трябваше да накара бащи си да се замисли, да осъзнае сам колко безумно е намерението му.
— Може би Молашар…
Магда не можеше да повярва на ушите си.
— Татко, не!
Той вдигна ръка.
— Почакай. Молашар намекна, че смята да ме използва като съюзник срещу враговете. Не знам каква полза би могъл да има от мен, но довечера ще науча. А в замяна ще го помоля да спре майор Кемпфер.
— Но ти не можеш да сключваш договор с Молашар! Не можеш да му се довериш, той ще те убие накрая!
Не ме е грижа за моя живот. Казах ти, залогът е твърде голям. А и между другото — открих в Молашар определено, макар и грубовато благородство. Струва ми се, че съдиш за него твърде сурово. Реагираш като жена, а не като учен. Той е продукт на своето време, а времето му е било кърваво. И въпреки това е съумял да запази своето национално самосъзнание и честа му е накърнена от присъствието на германците. Може би ще успея да се възползвам от това. Той ни смята за свои сънародници — власи и е благоразположен към нас. Не ти ли спаси живота от есесовците, които те нападнаха снощи? Лесно можеше да те превърне в своя жертва. Трябва да го използваме! Нямаме избор.