— Защо се смееш? — гневно ми се сопна той. — Нали ми обеща!
— Обещах да освободя и теб и воините ти, а не само теб. Ще бъдеш свободен само заедно с тях.
— Тогава намери по-бързо удобен случай! Длъжен си да спазиш веднъж даденото ни обещание.
— Разбира се, но как стоят нещата с твоето?
— Ще го изпълня веднага щом и ти изпълниш обещанието си.
— Навярно мислиш, че ти е хрумнала страшно умна идея, ала по този начин няма скоро да бъдеш свободен. Няма да те пусна, преди да си отговорил на въпросите ми.
— Ще ти отговоря само като свободен човек.
Вече бях отворил уста, за да се изсмея повторно, но веднага пак станах сериозен, понеже в същия миг Силния бизон, който лежеше наблизо и се преструваше на заспал, скочи на крака и ми подвикна:
— Олд Шетърхенд ще има ли време да ми отговори на един въпрос?
— Да — кимнах аз.
— Тогава нека дойде с мен!
Отидох при него, а той ме отведе малко настрани, където никой не можеше да ни чуе и с гневно святкащи очи ми каза:
— Олд Шетърхенд разговаря с Голямата уста. Думите не разбрах, но отгатвам смисъла им.
— Щом е така, не разбирам защо не остана да лежиш на мястото си. И за теб сънят е също тъй необходим, както за всички други.
— Как мога да спя, когато виждам, че сред нас има предател?!
— Предател? Ще ми каже ли моят червенокож брат кого смята за предател?
— Самият теб!
— Мен ли? Аз предател? Ако Силния бизон нарича предател Олд Шетърхенд, който не може да бъде обвинен от никого в каквато и да било измяна, то единствено възможната причина се крие сигурно в това, че Великия дух е объркал ума му. Към теб изпитвам състрадание и понеже съм твой приятел и брат ме боли сърцето да ти кажа, че се налага да те изключим от нашия съвет, докато размътеният ти разсъдък отново се оправи.
След тези думи го зарязах и продължих по пътя си, обаче той бързо ме догони и с разкривено от ярост лице ме сграбчи за ръката.
— Какво каза? Че съм си загубил ума ли? Да не мислиш, че като си много силен и сръчен можеш не само да побеждаваш враговете си, ами да обиждаш дори и приятелите си? Извади ножа си и се бий с мен! Такава обида се измива само с кръв!
Не само думите му, но и потъмнялото му от гняв лице ми доказваха, че този сприхав човек действително бе изпаднал в необуздана ярост. Беше извадил ножа от пояса си и точно пред мен зае позата на боец, готов да се впусне в двубой на живот и смърт. Аз обаче останах спокоен и невъзмутимо казах:
— С какво ще бъде изкупена подобна обида мога да определя единствено аз, понеже самият аз бях обиден. Ти ме нарече предател. Нима за един воин има по-голяма обида? Ако някой непознат ми каже такава дума в лицето, ще го просна с юмрук на земята. Но направи ли го приятел, няма как да не предположа, че внезапно се е умопобъркал. Ако чувстваш засегната честта си, вината не е моя, а твоя, защото самият ти ми даде повод да помисля подобно нещо за теб.
— Но аз имам право! Ти искаш да освободиш Голямата уста! Как да не ми се стори подозрително, че стоиш при него и преговаряте докато всички други спят?
Тежко сложих ръка върху рамото му и строго казах:
— Когато бди Олд Шетърхенд, останалите могат спокойно да спят. Запомни го! Хайде да забравим тази работа! Отново понечих да си тръгна, но той пак ме задържа и изкрещя:
— Не, няма да забравим! Трябва да се биеш с мен! Вземи ножа си, иначе ще те пронижа тъй както си стоиш!
Крясъците на вожда събудиха индианците. Винету също се събуди. Той се приближи и попита:
— Защо моят червенокож брат предизвиква Олд Шетърхенд да се бие с него?
— Защото ме обиди. Каза, че разсъдъкът ми се е помътил — сърдито избоботи Силния бизон.
— И защо твърди подобно нещо?
— Защото го нарекох предател.
— Каква причина имаше вождът на мимбренхосите за това?
— Поразяващата ръка беше застанал до Голямата уста и разговаряше с него.
— Уговаряха ли двамата някакво предателство?
— Да. Поразяващата ръка заяви, че иска да го пусне на свобода.
— И това ли е единствената причина за твоето поведение? Аз ти казвам, че моят брат Шетърхенд винаги знае какво прави. Всеки друг може да стане предател, но той — никога!
— Ти си мислиш така, но аз съм убеден в обратното. Той ме обиди и ще трябва да се бие с мен!
Наистина бе цяло удоволствие да се види погледът, с който Винету измери стария вожд от глава до пети, както и после да се чуе тонът, с който го попита:
— Нима моят брат иска да стане за смях пред своите хора?
Тези думи още повече разлютиха Силния бизон. Той изрева като побеснял:
— И ти ли искаш да ме дразниш? Я виж тялото ми, виж мускулите ми! Мислиш ли, че ще ме победи?