— Видяхте ли, че Поразяващата ръка се страхува? Изтърва ножа си, понеже пръстите му треперят от уплаха.
Вместо да му отговоря, аз се наведох, сякаш исках да вдигна ножа. Знаех, че Силния бизон ще използва за нападение именно този миг, когато се намирах в това неизгодно и уязвимо положение. И той действително незабавно направи решителния скок, решителен, защото с него предреши поражението си. След като приклекнах, за да ме прониже, той също трябваше да наведе високата си фигура и да насочи удара с ножа към приведения ми гръб. Обаче аз светкавично се извъртях настрани и бързо се изправих. Така се озовах до вожда, докато той, наведен напред, замахваше да ме прониже, но в този миг не бях вече на предишното си място. Изправен, можех да използвам цялата си сила и с юмрука на дясната си ръка така го ударих в тила, че той се просна на земята като подкосен. С бързо движение изтръгнах ножа от ръката му, после го обърнах по гръб, притиснах гърдите му с коляно, канейки се да допра до неговото гърло острието на собствения му нож. Но това се оказа излишно. Очите му бяха широко отворени, а погледът им — изцъклен. Устата му също беше отворена. Тъмното му обветрено й сурово лице изглеждаше някак изведнъж окаменяло. Нито един мускул по тялото му не трепваше. Изправих се на крака и казах на Винету:
— Вождът на апачите вижда Силния бизон да лежи на земята, а ножът му е в ръката ми. Нека моят брат реши кой е победителят!
Винету се приближи и коленичи до мимбренхото, за да го прегледа. Когато се изправи, лицето му бе много сериозно и ми се стори, че гласът му леко трепереше.
— Вождът на апачите каза, че Силния бизон може още днес да отиде във Вечните ловни полета, и излезе, че е бил прав. Юмрукът на Олд Шетърхенд е като гранит и поразява смъртоносно дори и тогава, когато той не е искал да убива.
Винету каза самата истина, понеже действително не бях имал никакво намерение да убивам Силния бизон. Един по-як човек като нищо може с юмручен удар да повали в безсъзнание някой друг, макар после ръката да го боли няколко часа. Но пък чак да го умъртви? Това е възможно да стане единствено тогава, когато е улучено някое твърде чувствително място. Зрителите бяха занемели. Неподвижно и мълчаливо стояха и синовете на победения вожд, до когото аз също клекнах, за да проверя какво е състоянието му. Отначало изцъклените му очи приличаха на очите на мъртвец, а отворената му уста ме наведе на мисълта за парализа. Почувствах, че сърцето му слабо биеше. Значи още беше жив. Опитах се да затворя клепачите му и в този миг той раздвижи очи така, сякаш търсеше някого и най-накрая погледът му се спря върху мен. Същевременно по лицето му се изписа израз на уплаха. Устните му ту се затваряха, ту се отваряха, по крайниците му започнаха да преминават конвулсивни тръпки, което показваше, че поваленият вожд полагаше всички усилия да преодолее парализата си. Изправих се и съобщих на индианците:
— Вождът не е мъртъв. Душата му все още не е отлетяла. Но ще трябва да изчакаме да видим дали тялото пак ще започне да му се подчинява.
Ето че в този миг проснатият на земята вожд нададе протяжен пронизителен вик, после бързо скочи на крака и енергично размаха ръце.
— Жив съм, жив съм! Мога да говоря, мога да се движа! Винету взе ножа от ръката ми, подаде му го и попита:
— Признава ли се Силния бизон за победен? Олд Шетърхенд можеше да го прониже, но не го направи.
Мимбренхото бавно вдигна ръка и някак непохватно и вдървено я задържа насочена към мен. Същевременно по лицето му се изписа израз на ужас. С явно усилие той проговори:
— В юмрука на този бледолик се крие смъртта. Какво ужасно чувство е да усещаш, че си жив и все пак да си мъртъв. Нека Поразяващата ръка забие ножа в сърцето ми, но така, че после да не мога повече нито да чувам, нито да виждам!
Той застана пред мен в позата на човек, който очаква смъртоносния удар. Аз го дръпнах за ръката и го отведох при синовете му и обръщайки се към по-младия, казах:
— Твоят по-голям брат получи от мен име, на теб ти предлагам друг не по-малко ценен дар — твоя баща. Приеми го, но му кажи, че никога повече не бива да се съмнява в Поразяващата ръка!