— Отнася се до баща ти, Силния бизон. Прав ли съм?
— Поразяващата ръка винаги отгатва истината.
— Искаш да ме попиташ, защо подарих живота му на теб, нали? Сега можеш спокойно да разговаряш с мен като със свой другар.
— Щом Поразяващата ръка ми разрешава, тогава ще му кажа, че баща ми ще умре!
— Защо мислиш така?
— Просто му личи, а и Юма-Шетар смята така. Той ще се самоубие, понеже не може да понесе двойния позор.
— Не е позор да бъде повален от мен на земята. Преди да станем братя, аз победих Винету. Защо не го попиташ дали се срамува? Поговори с баща си! Но ти спомена за двоен позор. Имаш предвид това, че ти подарих живота му, нали?
— Да.
— Постъпих така, за да му спестя срама, който щеше да изпита в случай че направо аз му го бях подарил. В гнева си той беше решил да ме убие. Ако ме беше победил, баща ти нямаше да ме пощади. И така, за него щеше да е позорно, ако лично аз му бях подарил живота. Но сега той е твоя собственост и понеже си негово дете, Силния бизон може да го приеме от теб, без да се черви от срам. Не го ли схващаш?
Момчето размисли минута-две, а после въздъхна с облекчение.
— Сърцето ми беше натъжено заради моя баща, но сега почувствах как ми олекна. Думите на Поразяващата ръка са мъдри. Баща ми ще може да живее, без да се срамува. Ще му го кажа. Но в замяна на това, че прочутият ми бял брат подари на мен живота на моя баща, от днес нататък животът ми му принадлежи. Нека Поразяващата ръка ми каже само една дума и за него съм готов незабавно да отида на смърт!
— Но аз искам да живееш, за да станеш храбър воин и добър човек. Аз не мога да те направя добър човек. Самият ти трябва да се стремиш никога да не вършиш неправди. Виж, ще ти помогна от теб да излезе храбър воин. Ще имам грижата винаги да бъдеш близо до мен през времето, докато все още съм по тези земи.
След последните ми думи момчето хвана един пръст от ръката ми, допря го до гърдите си и с преливащо от радост сърце каза:
— Преди малко обещах на моя прочут брат да пожертвам живота си за него, но сега ми се иска да имах няколко живота. Тогава всичките щяха да принадлежат на Поразяващата ръка!
— Знам! Ти си благодарно момче, а благодарният човек винаги върви по пътя, който е осеян и с всички други добродетели. Възприеми ги овреме, защото колкото е по-дълъг този път, толкова по-нарядко ще ги срещаш и толкова по-трудно ще ти бъде да привикваш на тях!
Младият мимбренхо пое дълбоко дъх. Думите ми бяха стигнали до сърцето му и там бяха намерили благодатна почва. Винаги съм слушал с голямо удоволствие една такава освобождаваща въздишка, понеже тя е сигурен признак на силно разтърсващо вълнение.
Денят бързо преваляше. В клисурата бе станало вече доста тъмно. Трябваше да сме двойно по-предпазливи. Добре че моят спътник се беше научил вече да стъпва съвсем безшумно. От най-ранна възраст индианците започват да се упражняват в това изкуство. Използвам тази дума, защото това наистина е цяло изкуство.
Оказа се, че в клисурата нямаше нито един неприятел. Стигнахме при изхода й, когато денят вече гаснеше, но оскъдната светлина все пак ни позволи горе-долу добре да огледаме околността. Докато бях пленник на юмите бивакът им беше разположен близо до входа на клисурата, но междувременно плячкосаните стада бяха опасли тревата наоколо и пазачите им са се видели принудени да ги откарат на друга паша. Сега те бяха толкова далеч, че конете и кравите изглеждаха като малки кутрета.
В този момент един от юмите се насочи към входа на клисурата. За да изпитам качествата на младия мимбренхо, го попитах:
— Виждаш ли ей онзи юма, който се приближава към нас? Дали ще навлезе в самата клисура или преди това ще се върне?
— Ще дойде дотук, ще застане наблизо на пост и ще зачака воините, втурнали се подир теб да те преследват.
— Няма ли да е излишно?
— Не. Когато се появят, той ще им каже къде се намират другарите им след като са се преместили.
— Нали хората ще намерят братята си и без такива специални указания, понеже пазачите на стадата сигурно ще запалят огньове.
— Те ще бъдат достатъчно предпазливи да не палят огън. Нали не знаят дали преследвачите са успели пак да те заловят, а Олд Шетърхенд е опасен противник.
— Хмм! Но защо този човек идва едва сега? Защо не са изпратили тук пост още през деня?
— Защото по светло очакваните воини и без друго са щели да забележат пасящите в далечината стада и те щяха да им послужат за ориентир.
— Това е вярно. Ти ми даде добри отговори. Но не е достатъчно само да знаеш кое как е. Необходимо е и да умееш да действаш.
— Нека Поразяващата ръка ми каже какво трябва да направя! Всичко ще изпълня.