Бяхме очаквали това предложение и го приехме. За мен бе особено важно да поговоря с Голямата уста и да се опитам да науча нещо важно за мормона и неговите намерения. Вярно, бях убеден, че той едва ли щеше да ми каже истината, но се надявах да узная поне някои макар и на пръв поглед незначителни подробности, които да ми позволят със собствени изводи и заключения да попълня цялостната картина. Дадох си вид, че искам да проверя ремъците на пленниците и така лека-полека стигнах до него. Докато опипвах ремъците му, той изръмжа:
— Защо нападна воините ми?
— Защото са наши врагове.
— Но защо го направи, след като трябва да изпълниш обещанието си да ни освободиш?
— Исках да им отнема отвлечените животни и да ги върна на асиендерото.
— На дон Тимотео Прухильо ли?
— Да.
— Та той изобщо не е вече асиендеро! — ухили се вождът.
— Тогава кой е асиендеро?
— Бледоликият, дето му викат Мелтън.
— Мелтън ли? Че как е станал асиендеро?
— Просто купи асиендата от дон Тимотео. Да не би да искаш на него да върнеш тези животни?
— И през ум не ми минава! Ще ги закарам на Прухильо.
— Няма да го намериш. Замина.
— Откъде знаеш?
— От Мелтън. Той и Ралф Уелър решиха тази работа.
— Значи сега Хари Мелтън живее в асиендата като неин собственик?
— Той не е там.
— А къде е?
— Отиде… във…
Голямата уста заекна и млъкна. Беше размислил иначе и явно не желаеше да ми отговори. Когато повторих въпроса си, той рече:
— Не знам.
— Но току-що понечи да ми кажеш! Тогава обясни ми, поне какво е станало с немските преселници!
— Те трябва… те са… намират се…
Вождът отново млъкна.
— Говори де! — подканих го аз.
— И това не знам.
— Но просто ти личи, че знаеш.
— Невъзможно е да знам. Тези хора бяха мои пленници, но ги пуснах да си вървят. Откъде да знам какво са правили после и къде са в момента?
— Сигурно знаеш, понеже са ти известни плановете на Мелтън. Нали той те накара да нападнеш асиендата.
— Кой ти каза тази лъжа?
— Истина е. Докато Мелтън пътуваше с преселниците, ти и Ралф Уелър се срещнахте с него и се уговорихте какво да правите.
— И това е лъжа!
— Не отричай! Самият аз ви наблюдавах.
— Тогава очите тиса те излъгали.
— Моите очи никога не ме лъжат. Твоето непрекъснато отричане няма да ти донесе никаква полза. Непременно трябва да узная какво се е случило с преселниците след опожаряването на асиендата.
— Но аз не мога да ти кажа, защото и сам не го знам.
— Знаеш го. Ти обеща да ми дадеш тези важни за мен сведения.
— А ти ми обеща да ни освободиш. Но вместо да изпълниш обещанието си пленяваш все повече и повече от моите хора.
— Ще го изпълня, стига и ти да удържиш дадената дума.
— Удържах я, казах ти всичко каквото знам.
— Не е вярно, но нека сега не спорим! Щяхме да сме квит, ако всеки беше спазил обещанието си, но и така също сме квит, защото никой от двама ни не го стори. Тази нощ сме за последен път заедно. Утре още в ранни зори се разделяме със Силния бизон, който ще ви отведе до пасищата на племето си, където всички ще умрете от бавна и мъчителна смърт.
Престорих се, че се каня да си тръгвам. Това даде резултат.
— Почакай! — извика той след като се отдалечих само на няколко крачки.
— Какво? — попитах, обръщайки се отново към него.
— Наистина ли ще ни освободиш, ако ти кажа всичко?
— Да. Но нали нищо не знаеш.
— Знам. Само че Мелтън ми нареди да мълча.
— Тогава отвори си най-сетне устата! И тъй, Мелтън ли те накара да нападнеш асиендата?
— Не.
— А двамата бледолики Уелър в съюз ли са с Мелтън?
— Не.
— Значи Мелтън е купил асиендата, а?
— Да
— Какво възнамерява да прави с преселниците?
Вождът на юмите пак позабави отговора си, като че се мъчеше някак си да се измъкне от отговора или пък да събере нужната смелост, за да каже някоя лъжа. Едва след като повторих въпроса си, той призна:
— Мелтън иска да ги продаде.
— Да ги продаде ли? Да продаде хора? Невъзможно е!
— Възможно е. Ти трябва да го знаеш по-добре и от мен, защото си бледолик, а само бледоликите купуват и продават хора.
Или ще отречеш, че и чернокожите са хора? Нима не са търгували с тях като с роби?
— Но в случая не става въпрос за чернокожи. Говоря ти за бледолики, които не можеш-току-така да спазариш като роби.
— И все пак ще ги продадат! Чувал съм, че има капитани на големи канута, които са зли хора и не могат да си намират моряци. Когато един такъв капитан има нужда от хора, той или ги краде, или ги купува.