Беглецът се насочи към хълма, който се намираше зад постройките на асиендата и беше съвсем оголен от пожара. Той се добра горе до върха му цяла минута преди апача и изчезна от другата му страна. Когато Винету изкатери височината, видях, че в първия миг и той понечи да продължи нататък, но после се спря, размисли, прецени разстоянието до беглеца и вдигна Сребърната карабина. Беше решил да стреля, но съвсем скоро наведе дулото и, махна с ръка, сякаш искаше да каже «не, отказвам се», обърна гръб и бързо се спусна от възвишението. Когато стигна до врания си жребец, който не се беше помръднал от мястото си, апачът отново го възседна, пак прескочи потока и се приближи до нас.
— Винету предпочете да остави бледоликия да избяга — каза той. — Отвъд в другата долина пак започва гора, която не е изгоряла. Той ще стигне до нея преди мен и там не бих могъл вече да го заловя.
— Но все пак моят брат би го догонил.
— Да, но щеше да ми струва доста време, може би повече от ден, тъй като щях да съм принуден да разчитам дирята му, а това щеше да ме забави. Не си заслужава загубата на толкова време.
— Моят брат Винету се канеше да стреля: Защо се отказа?
— Защото исках само да го раня, а разстоянието беше толкова голямо, че не бях сигурен в точността на изстрела си. Несъмнено щях да го улуча, ала не желаех да го убивам, защото макар да знам твърде лоши неща за него, все пак не са достатъчни, за да имам правото да му отнема живота.
— Моят брат го познава, нали?
— Да. Навярно Шарли все още не го е виждал, но е чувал името му. Този човек е от онези хора, които се наричат мормони. Та той се числи към светците на последните дни, ала и предишният и сегашният му начин на живот показват, че е много опасен тип. Дори е убиец. Но тъй като не е убил нито един от моите братя, нямам право да му отнемам живота.
— И все пак тръгна да го гониш! Следователно си на мнение, че ще имаме някаква изгода от залавянето му.
— Да, подобна мисъл ми хрумна веднага. Щом се намира тук в асиендата, той сигурно е в съюз с Мелтън.
— И кой е този човек, когото ти нарече опасен, че дори и убиец?
— Винету не знае истинското му име. Обикновено хората го наричат Player (Играч, актьор, в случая нечестен комарджия. Б. нем. изд.).
— Комарджията! А-а! Разбира се, че за него съм слушал предостатъчно. И ти знаеш, че Хари Мелтън има брат на име Томас, който си е спечелил лошата слава на комарджия-мошеник. Във форт Уйнтах той застреля един офицер и двама войници и аз го гоних до форт Едуардс. Задържах го и го предадох на властите, ала по-късно той успя да избяга. Та с брат му Том Комарджията е много добър познат. Дълги години двамата заедно са се занимавали с тъмни гешефти и хората си шушукат, че са вършили не само обири и грабежи, но също така и убийства. Известни са ми два-три случая, когато главният виновник е бил този Комарджия. И значи негодникът му с негодник е тук! Тогава наистина е в съюз с Хари Мелтън, с когото сигурно се е запознал чрез брат си Томас. Страшно жалко, че успя да избяга.
— Ще го преследваме ли? Шарли ще открие следите му също тъй лесно както и аз. Няма да може да ни се изплъзне..
— Убеден съм в това, но Винету е прав, че за преследването му ще изгубим много време, а то ни е необходимо за по-важни дела. Комарджията ме взе за някой добър познат на Хари Мелтън и ми съобщи някои интересни неща, за което сега сигурно се разкайва. Трябва да ги споделя с моя червенокож брат.
Разказах му каквото бях чул. Когато свърших, апачът замислено повтори:
— Двамата Уелър са тръгнали с преселниците нагоре към Фуенте де ла Рока, а Мелтън и Прухильо са препуснали за Урес. Какво ли ще търсят сънародниците на Олд Шетърхенд при Фуенте?
— Де да знаех! Известно ли е това място на Винету?
— Веднъж когато се намирах на път от Чиуауа за Сонора ловувах там горе два дни, а нощите прекарвах при Фуенте. Познавам местността тъй добре, сякаш често съм ходил там. Но немците не са тръгнали нагоре заради лова, а по онези диви земи няма никаква полска работа. Ако ставаше въпрос за такава работа, те щяха да останат тук, където трудът им е далеч по-необходим.
— Тогава тази история е истинска загадка, чието разрешаване може би ще е възможно единствено, ако се вземе предвид обстоятелството, че те възнамеряват да се срещнат при Фуенте с юмите, тоест със съюзниците на Мелтън, чиито братя по неговото разпореждане са причинили тук ей това опустошение.