— Да. Той сигурно ще се върне макар и съвсем предпазливо. Мен не ме познава и следователно не знае, че се намираме тук с враждебни намерения. Навярно ще сметне присъствието ни за чиста случайност и няма веднага да хукне нагоре към Фуенте, за да им съобщи, че ни е видял. Вярно че се страхува от теб и ще се върне тайно, за да провери, дали си все още тук или си си отишъл. Ако не ни види, ще си помисли, че е в безопасност и двамата мимбренхоси ще могат спокойно Да го наблюдават и да разберат какво върши и каква работа го задържа тук в опустошената асиенда.
— Нека стане както каза моят брат Шарли. Нека двамата следят действията на Комарджията, но да внимават самият той да не ги открие. Когато се върнем от Урес, ще могат да ни кажат къде се крие и ние ще го заловим, за да го принудим да ни издаде всичко каквото искаме да знаем. Хау!
И така Винету беше съгласен с мен. Не беше необходимо тепърва да съобщаваме решението си на мимбренхосите, тъй като те бяха чули думите ни. Все пак при тяхната младост се разбираше от само себе си, че получиха необходимите указания за поведението си. Винету и аз отведохме враните си жребци при потока на водопой, а после без да почиваме, веднага поехме за Урес.
Пътят ми беше познат. Докато беше светло яздехме възможно най-бързо. След като се смрачи позволихме на конете да си починат три-четири часа докато изгрее луната. После отново се метнахме на седлата. Можехме да благодарим само на издръжливостта на нашите жребци, че успяхме да стигнем целта си още по обед на следващия ден. Но не биваше да искаме от тях да напрягат повече сили, защото бяха толкова изтощени, че ни носеха през тесните улички като се препъваха и затова, без да избираме много-много, слязохме от седлата пред първата срещната кръчма. Колкото и мизерен да беше външният й вид, все пак получихме вино й тортиля (Царевични питки. Б. пр.) за нас, както и царевица и вода за конете. Нямаше защо да се тревожа за плащането на сметката. Вече споменах в какво състояние се намираше кесията ми, ала Винету винаги разполагаше със златен прах и нъгитс, тъй че в неговата компания не можех да изпадна в парични затруднения.
Къде ли трябваше да търсим Мелтън и Прухильо? Излишен въпрос! Онзи, който в дивата пустош съумява да открие и проследи всякаква диря, той сигурно лесно може да намери в едно градче с девет хиляди жители двама души, които без съмнение като чужденци бяха привлекли вниманието на хората върху себе си. Изобщо не ми мина през ума да се впусна в продължително търсене, а веднага щом се погрижихме за конете си и изядохме подобните на плоски питки тортили, двамата с Винету се отправихме към дома на знаменития чиновник при когото бях ходил при първото си посещение в този хубав град. Полицаят, който ме беше упътил тогава, пак безделничеше пред канцеларията му, а когато влязохме в помещението, сеньората пак лежеше в хамака си. Както и преди, зад нея висеше в своя хамак нейният съпруг, ала този път имаше окачен и трети хамак, в който за моя радост седеше един от двамата търсени от нас хора. Това беше дон Тимотео. Между устните му беше залепнала една от онези прекрасни, свити от пръстчетата на сеньората цигари. Той доволно се люлееше в хамака и както изглеждаше се чувстваше отлично до също така пушещата дама. Щом ни видя да влизаме, без да изчака какъвто и да било поздрав, асиендерото възкликна: ,
— Valgame Dios (Боже мой! Б. пр.),- немецът! Че какво правите тук? Мислех си, че сте пленник на индианците! Как така са ви освободили?
— Вие също бяхте пленен — отвърнах му аз, — а ето че ви виждам свободен. На кого или на какво благодарите за свободата си?
— Благодарността ми е изцяло за сеньор Мелтън, без когото и до този час щях да съм в плен, а може би щях да съм и мъртъв. Той съумя да внуши на индианците толкова голям страх от последиците на подобно насилие, че те ни освободиха. И вие ли имахте някой такъв застъпник?
— Да, моя нож.
— Какво означава това?
— Означава, че сам се освободих. Не се нуждая от застъпник като Мелтън. Впрочем ако си мислите, че дължите избавлението си на него, вие се лъжете. Предупредих ви да се пазите от него и излезе, че съм имал пълно право.
— Искате да кажете, че не сте имал никакво право! Дон Енрико Мелтън постъпи като човек на честта и след всичко, което направи за мен, опитите ви да продължавате да го клеветите са вече кажи-речи чиста злонамереност.
— Ако тъкмо него наричате човек на честта, тогава значи и най-големият негодник да е кабалиеро. Действително ли смятате, че е някаква голяма почтеност да насъска индианците срещу вас и да ги накара да опустошат имението ви?