По изражението и си личеше, че след това скастряне се канеше гневно да избухне. Обаче размисли иначе, махна презрително с ръка и се обърна към своя съпруг:
— Изхвърли тези хора!
Тогава властелинът на Урес се измъкна от своя хамак, изтъпанчи се пред мен във величествено-повелителна стойка и посочи към вратата с думите:
— Сеньор, ще си тръгнете ли незабавно? Или ще наредя да ви затворят за неподчинение?
Преди да успея да му отговоря с две бързи крачки Винету пристъпи към него, хвана го под мишниците, вдигна го, занесе го до неговия хамак, внимателно го положи вътре и предупредително му каза:
— Нека моят бял брат остане тук и спокойно изчака докато го заговорим. А жена му нека мълчи, когато говорят мъже. Мястото на една скуоу е при децата, но не и в съвета на възрастните мъже. Ние дойдохме, за да поприказваме с асиендерото и той ще трябва да ни изслуша независимо от това дали желае, или не. Ето тук е застанал моят брат Олд Шетърхенд, а аз съм Винету, вождът на апачите, чието име е известно и в Урес!
Да, той явно беше известен и на тези хора, защото едва бе изрекъл последните си думи, когато въпреки нанесената и от него обида «изисканата» дама възкликна и продължи вече със съвсем по-друг тон:
— Винету! Вождът на апачите! Прочутият червенокож воин! Истина ли е?
Апачът беше твърде горд, за да обърне внимание на думите й, затова вместо него отговорих аз:
— Да, той е, сеньора. А сега въпреки някои наши по-особени привички, които може би не ви се харесват, сигурно няма да имате нищо против да останем и да обясним до края какво ни води тук. Ако ли пък не, ще се изложите на опасността Винету да ви изнесе навън, също както занесе съпруга ви до неговия хамак. Тогава тя радостно плесна с ръце и възкликна:
— Какво преживяване само! Винету да ме носи на ръце! Целият Урес ще има да говори за това и да ми завижда! Иска ми се да опитам!
— Не ви съветвам, сеньора. Да ви носят на ръце и да ви изхвърлят на улицата са две съвсем различни неща. Я разгледайте по-подробно моя приятел, за да можете после да го опишете на приятелките си! Това е най-добрият съвет, който съм в състояние да ви дам. Обаче ако се опитате отново да вземете думата, незабавно ще изгубите извънредно рядката възможност да се намирате тъй близо до него.
Тя си запали нова цигара и после се настани най-удобно в хамака си с любопитното изражение на човек, който се намира в цирка и очаква да види най-голямото чудо на света. И нейният почитаем съпруг също оглеждаше вожда с видимо задоволство, очевидно, без да му се сърди за решителните му действия към него. Що се отнася до Прухильо, името Олд Шетърхенд му беше съвсем безразлично както и на другите двама, ала за Винету бе слушал да се говори толкова много, че името на апача направи и на него силно впечатление. Вече и не помисли да ни подкани да си вървим.
В никакъв случай не беше някакво чудо, че тук в Урес моят приятел минаваше за прочута личност. Апачите се скитат далеч на юг и то особено често отвъд Сиера в Чиуауа, където навлизат даже в Коауила. И понеже отвреме навреме Винету посещаваше всички тези племена на своя народ, подвизите му се бяха разчули далеч на юг, и то не само сред червенокожите, но и сред белите. Дори сред бледоликите името му се беше прочуло повече отколкото между неговите съплеменници и нерядко съм имал възможността сам да се убеждавам, че особено нежният пол много обичаше да слуша истории за него. Той бе красив мъж и легендите, които се носеха за неговата първа и единствена любов, успяваха лесно да спечелят сърцето на всяка сеньорита.
Извънредно доволен от успеха, постигнат от внезапната намеса на Винету, аз се обърнах към Прухильо:
— Дон Тимотео, вие сметнахте въпросите ми за напълно излишни. Но за мен те са извънредно важни и само след секунди и на вас ще ви се видят не по-малко важни. Юмите разрушиха вашата асиенда и взеха всичко. Мисля, че са претърсили дори джобовете ви и са отмъкнали цялото им съдържание, нали?
— Така е.
— Изпразниха ли и джобовете на Мелтън?
Да.
— Ами тогава как е могъл да ви плати две хиляди песос в лъскави златни монети?
Благородният дон направи слисана физиономия, а после бавно и смутено отвърна:
— Ами да… откъде ли е взел… тези пари?
— По-скоро попитайте: защо индианците са му оставили тези пари!
— Ascuas (В случая: «по дяволите!» Б. пр.)! Не помислих за това! Смятате, че парите са били у него, така ли?