— Или в него, или в някой от двамата Уелър. Две хиляди песос в златни монети не могат тъй лесно да се укрият от очите на индианците, а да не забравяме, че за всеки червенокож, даже да е и най-заможният вожд, те представляват цяло богатство, което той сигурно няма да допусне да му се изплъзне. Щом Голямата уста се е отказал от златните монети, несъмнено е имал някаква твърде важна причина. Можете ли да се досетите каква ли е била тя? —
— Не.
— Тя е само една-единствена. Никой индианец няма да остави на врага си такова съкровище. Следователно Мелтън трябва да е добър приятел на Голямата уста, негов верен съюзник.
— Не го вярвам.
— Казах ви, че червенокожите ще дойдат да нападнат асиендата и ви предупредих да внимавате. Не ми повярвахте, но излязох прав. И сега също така не се лъжа, въпреки че пак не ми вярвате.
— Мелтън постъпи с мен много великодушно. Съвсем невъзможно ми е да допусна, че се е съюзил с индианците. Ако не се лъжа, вие предполагахте дори, че той е бил и подстрекателят за нападението.
— Не си спомням точно думите, които съм ви казал, но ако тогава все още не съм могъл да го твърдя със сигурност, то сега мога.
— Заблуждавате се! Мелтън ми е приятел. Доказа го и с тази сделка.
— Да, Хари Мелтън доказа, но не че ви е приятел, а че е подъл предател. Каква бе стойността на асиендата ви преди нападението?
— Хич не ми се иска да го споменаваме. Не желая да говоря за тази ужасна загуба.
— А бихте ли продали имението си преди пожара?
— Не, и през ум нямаше да ми мине подобна мисъл.
— Е, тогава всичко става от ясно по-ясно. Мормонът е получил поръчението някъде в този район да се сдобие със земя. Вашата асиенда му се видяла подходяща, обаче била твърде скъпа за него. Подготвил опустошаването й, за да загуби стойността си. Договорът, който сключил с Голямата уста гласял следното: всичко заграбено да е за индианците, а той да закупи опожареното имение за някаква мизерна сума. Нападението завършило с успех. Тъй като плячката била много ценна, червенокожите можели да му оставят парите. Не схващате ли как стоят нещата?
— Не, защото подобна низост би била нещо чудовищно. И освен това размислете следното: каква ли полза ще има той от тази земя след като е опустошена и е загубила всякаква стойност?
— Отново ще започне да я обработва!
— Това ще му струва далеч повече, отколкото струваше асиендата преди. Изобщо да не говорим за годините, които ще трябва да изчака да минат докато вложените пари започнат да му носят печалба.
— И аз това си казвам. Тук сигурно има нещо друго, което все още не мога да отгатна, но не се съмнявам, че ще го разбера. Вие си мислите, че Мелтън се е върнал в асиендата, но не е така, защото ние идваме оттам и би трябвало да го срещнем. Междувременно той е оставил в имението ви свой човек на пост.
— Искахте да кажете двама души, сеньорите Уелър, нали?
— Не. Те са заминали, но затова пък там има един друг човек. Чували ли сте за някакъв янки, мормон, когото наричат Комарджията?
— Не.
— Както сам ще разберете, той е извънредно съмнителна персона. Е, него заварихме в асиендата. Той ни каза, че Мелтън тръгнал заедно с вас за Урес да уреди покупко-продажбата по съдебен ред. Сигурно Мелтън му го е съобщил, за да го знае. Разговарял е с него и то зад гърба ви. Не е бивало да научите абсолютно нищо за присъствието на Комарджията в имението ви.
— Хмм! Наистина странно.
— Когато тръгвахте от асиендата с Мелтън, двамата Уелър и немците бяха ли все още там?
— Да. Нали заедно с имението той получи от мен и преселниците. С тяхна помощ се кани да го възстанови, да създаде нови нивя, ливади и пасища, да засади нова гора. Двамата Уелър бяха наети от него като надзиратели.
— Но те не са вече там. Веднага след вашето тръгване са поели нагоре към Фуенте де ла Рока.
— Към Фуенте ли? — учуди се Прухильо.
— Да, двамата Уелър заедно с немците. А горе ги очаква индиански отряд от племето юми.
— Нима е възможно? Откъде го знаете? — попита той като бързо изскочи от хамака.
— От Комарджията, който ме помисли за приятел на Мелтън и затова ми разказа всичко.
— Към Фуенте! — повтори Прухильо и силно възбуден започна да кръстосва стаята нагоре-надолу. — Това ме кара да се замисля, наистина ме кара да се замисля, ако не са ви заблудили, сеньор.
— Не са, истина е. Комарджията ми довери тези тайни ходове на Мелтън единствено благодарение на първоначалната си изненада. После той позна Винету и избяга. Явно има нечиста съвест. Ето откъде смятам да започна да разплитам кълбото. Дори и в сегашното си окаяно състояние по някаква неизвестна за мен причина вашата асиенда има голяма стойност за Мелтън. Именно затова дойдох в Урес да потърся и него, и вас. Намерих само вас, но не и него, защото несъмнено е поел нагоре към Фуенте де ла Рока, за да се присъедини там към двамата Уелър.