Докато говорех асиендерото не преставаше да крачи насам-натам. Щом свърших той внезапно се завъртя на пети и се изправи пред мен.
— Сетих се, сеньор! Ако действително е тръгнал към планините, вече знам с какво асиендата има голяма стойност за него, въпреки опожаряването й.
— Е? — попитах с напрегнато любопитство.
— Освен асиендата моя собственост беше и една живачна мина, която обаче не се експлоатира, защото не можах да намеря работна ръка, а и индианците правят онези райони твърде опасни.
— И това го чух и…
Аз млъкнах, понеже в мен се породи една мисъл, която направо ми парализира езика, но като се имаше предвид що за човек беше Мелтън, макар и ужасна, тя бе напълно вероятна. Най-сетне в главата ми се проясни, ала заедно с тази яснота се увеличи и тревогата ми за моите съотечественици. Попитах асиендерото:
— Къде се намира мината?
— Горе в планините, отвъд Сиера Мадре, на цели пет дни усилена езда оттук.
— А дали Фуенте де ла Рока е на пътя за мината?
— Да, разбира се, разбира се! Ето това е то, което ме озадачава в действията на сеньор Мелтън.
— А-а, все пак у вас се породиха подозрения, така ли? Вече знам как стоят нещата. Мелтън е хвърлил око особено на живачната мина. Намерят ли се тъй необходимите работници, там могат да се печелят милиони. А вие излязохте тъй неразумен да му продадете асиендата, мината, както и правата над шейсетте и тримата работници за някакви си мизерни две хиляди песос. Е, ще продължавате ли да твърдите, че той е почтен човек, един истински кабалиеро?
— Подлец е той, мерзавец, крадец и мошеник, разбойник и сатана! — яростно изкрещя дон Тимотео Прухильо. — А аз съм най-големият глупак какъвто има на земята!
— Дон Тимотео, аз ви предупреждавах!
— Да, вярно е! — възкликна той, като се удари с юмрук по челото.-Де да ви бях повярвал!
— Тогава щяхте да си седите в асиендата, а ние щяхме да отблъснем юмите, нанасяйки им кървави загуби.
— Да, щяхме, щяхме! А сега те ми отмъкнаха стадата и вече нямам нищо, ама нищичко!
— О, имате! Имате две хиляди песос както и…
— Не ми се подигравайте, сеньор!
— Не ви се подигравам. Освен тези две хиляди песос имате още и вашите стада заедно с всичко друго, което юмите ви бяха отмъкнали. Аз не само избягах от враговете ни, но заедно с мимбренхосите, с които Винету ми се притече на помощ, дори ги и пленихме. Принудихме ги да върнат всичко и в момента ги отвеждат към вигвамите на мимбренхосите, за да понесат там наказанието си. А петдесет мимбренхоси връщат вашите стада в асиендата. Ние двамата избързахме напред и дойдохме тук, за да ви съобщим тази новина. Разбира се не подозирахме, че ще продадете асиендата.
Слисан от тази радостна вест, той стоеше като вцепенен и успя само да изпелтечи:
— Юмите пленени…! Наказание…! Петдесет… мимбренхоси…
на път за асиендата… с моя добитък!
После Прухильо изведнъж сграбчи ръката ми и взе да ме дърпа към вратата.
— Елате! Трябва да тръгнем за асиендата! Веднага!
— Казвате «да тръгнем»? Че аз каква работа имам там?
— Не говорете така де, дон Карлос! Добре знам, че имате най-основателни причини да ми отговаряте така. Аз не ви обърнах внимание, засегнах ви, обидих ви. Къде ми бяха очите? Но сега ще… а-а, дон Антонио Риего — прекъсна се сам Прухильо като се обърна към алкалда, — хрумна ми една мисъл. Дали не е възможно да си върна обратно асиендата заедно с работниците и мината? Сделката окончателно ли е сключена?
— Да — заяви чиновникът.
— И все пак може би ще се намери някоя грешчица, мъничка грешчица, която да ни остави открехната някоя вратичка, откъдето бих могъл да пропълзя обратно до моето имение?
— Не. Самият вие ме помолихте да подходя към тази работа най-внимателно — и да не допусна и най-малката грешка. Нали искахте на всяка цена да измъкнете от Мелтън тези две хиляди песос.
— Ще задържите парите и ще си получите обратно асиендата — успокоих аз мексиканеца. — Мелтън ще бъде принуден да ви върне имота, а вие ще поискате и двете хиляди песос като компенсация за щетите, нанесени ви от пожара.
— Дали ще е възможно?
— Дори и много повече ще е възможно. Мога да твърдя, че цялата покупко-продажба ще бъде анулирана. Само ще трябва да докажем, че Мелтън е накарал индианците да опустошат асиендата.