— А ще успеете ли да намерите такова доказателство, дон Карлос?
— Много вероятно. Поне се надявам. Тук се намеси Винету:
— За моя брат Поразяващата ръка няма нещо невъзможно, щом иска да го направи. Той беше в плен и го бяха повели към кола на мъченията, но ето че е свободен и успя да залови своите мъчители.
— Не аз, а Винету ги залови — възразих аз.
— Да, сигурно е бил Винету, той го е извършил! — извика «очарователната» дама, която бе във възторг от запознанството си с апача. Неговите красиви сериозни черти, гордата му осанка и неговата сякаш излята от бронз фигура явно й бяха направили огромно впечатление.
— Както и да е било, все едно, важното е, че отново си върнах моята собственост! — обади се асиендерото, който мислеше повече за имотите си, отколкото за някаква си благодарност.
— Не, искам да чуя как по-точно са били пленени юмите! — заинати се сеньората.- Винету ще има добрината да ни разкаже всичко. Каня го да седне до мен ей в този хамак!
С тези думи тя посочи към висящия до нея хамак, където беше лежал Прухильо.
— Винету не е жена — отвърна вождът. — Той няма да легне в тази мрежа и няма да говори за делата си.
Тогава донята подкани мен да разказвам и аз удовлетворих желанието й, като накратко описах случилото се, наблягайки повече на участието на апача. Когато свърших, възхитената жена възкликна:
— Та всичко това ми напомня на някой роман! Е да, там където се появи вождът на апачите Винету, такива приключения са неизбежни. Ако бях мъж, винаги щях да яздя заедно с него.
— А пък Винету щеше да е жена, ако би търпял подобно нещо! — отговори вождът на апачите и излезе от стаята. Такава похвала от устата на такава жена му беше неприятна.
— Какво му става? — учуди се сеньората. — Винаги ли е в толкова заядливо настроение?
— Не-рекох аз и се засмях, — но любезност като вашата, може да го прогони през девет села в десето. Ако човек иска да го задържи до себе си, трябва да мълчи и да не го зяпа непрекъснато.
— Ще положа всички усилия да се държа така. Кога заминавате?
— Утре.
— Къде ще отседнете?
— Все още не сме решили.
— Лесно ще намерите за вас нещо подходящо, а Винету го каня да бъде наш гост. Ще му предоставя на разположение нашите две най-хубави стаи. Какво ще кажете?
Значи тя искаше да подслони в дома си апача, а аз можех да отседна където намерех за добре. Това ми се видя забавно и затова развеселено и отвърнах:
— Сеньора, смятам идеята ви за превъзходна.
— Нали? Клетият туземец е принуден непрекъснато да се скита из горите и да нощува под открито небе. Поне веднъж ми се иска да му предложа едно изискано жилище, но в замяна на това се надявам да прояви готовност да прекара вечерта в моя салон за гости.
— Опитайте си късмета, попитайте го!
— Не искате ли да го направите вместо мен?
— Ако ставаше, сеньора, с удоволствие, но някак не върви. Сама разбирате, че подобна покана не бива да се отправя чрез посредник. Изречена от вашите красиви устни, тя ще има двойна стойност. Несъмнено смятате да поканите вечерта някои дами във вашия дом, нали?
— Разбира се! Да мога да им представя прочутия Винету, ами че това ще е такава чест за мен, че всички мои приятелки ще ми завиждат.
Значи ставаше въпрос за нещо като «излагане на експонат» и аз предварително се радвах на отговора на апача. Впрочем веднага бе повдигнато възражение и от двете страни. А именно от алкалда, който навярно беше забелязал какво впечатление бе направил красивият индианец на жена му и изглежда бе обзет от пристъп на ревност. Той се приближи до нея и започна тихо и настоятелно да й шепне нещо в ухото. Без да го остави да се доизкаже, тя просто го избута назад и го накара да се отдръпне. Другото възражение дойде отстрана на Прухильо, който ми каза:
— Искате да останете тук до утре? Невъзможно е! Още днес трябва да тръгнете с мен за асиендата.
— Трябва ли? Кой го твърди? Не признавам никакво «трябва».
— Не исках да го кажа точно така, но съобразявайки се със собствената си чест и с моето положение, не бива да се бавите нито миг да довършите онова, което вече сте започнал.
— Не е нужно да ми напомняте, какво дължа на честта си. Съвсем няма да я опетня, ако сега реша да не се интересувам повече от асиендата ви. Освен това приказвате и за някакво съобразяване с положението ви. Всъщност какво ме задължава да се съобразявам с вас? Аз дойдох при вас и ви предупредих, а вие ме изгонихте. Дори със сила трябваше да се защитавам срещу обидите на вашия безсрамен махордомо, докато вие без да кажете нито дума само гледахте от прозореца. Помолих ви да не споменавате пред Мелтън, че съм ви предупредил да се пазите от него, а вие веднага щом той дойде, първата ви работа беше да му докладвате всичко дума по дума.