Выбрать главу

При тези думи сеньората плесна с ръце и каза:

— Великолепна идея! Да избърза напред и да вземе няколко полицаи! Ти какво ще кажеш, мъжленцето ми?

— Ако на теб ти харесва, тогава тази идея наистина е много хубава — нежно прошепна благодарният блюстител на правовия ред в градчето.

— Нима нямаш свой «ayuda» (Помощник, заместник. Б. нем изд.), който може да изпълнява всички твои задължения, тъй че спокойно да направиш едно малко пътуване?

Навярно от дълго време алкалдът не бе имал щастието да не чувства стегнатите юзди, с които го водеха красивите й ръце.

Лицето му засия от удоволствие, но все пак той предпазливо се осведоми:

— Накъде искаш да пътуваме душичке? Алкалдът подчерта думата «пътуваме» по особен начин. Но неговата съпруга набързо премахна опасенията му като се усмихна и каза:

— Аз ще си остана у дома.

Лицето му бе озарено от направо неземно блаженство.

— И къде трябва да отида?

— Давам ти възможност да се покриеш със същата слава каквато си е спечелил Винету. Тъй като дон Тимотео желае да разполага с няколко полицая, ти ще го придружиш като вземеш под командването си няколко «guardas de la policia» (Полицаи. Б. пр.).

Физиономията на дон Антонио изведнъж помръкна, челото му се покри с мрачни бръчки и долната му челюст увисна. С кажи-речи разтреперан глас отвърна:

— Самият… самият аз ли да тръгна към планините… и то на кон?

— Разбира се, няма да вземеш да биеш този път пеша, я!

— А не смятате ли, че тази езда ще е доста… доста изморителна, а може би дори и малко опасна, а?

— За един кабалиеро опасностите просто не съществуват. И така?

Тя му хвърли повелителен поглед, след което клетникът можа да отговори само следното:

— Да, щом тъй мислиш, сърце мое, ще тръгна с него!

— Разбира се, че така мисля! Само за час ще ти приготвя всичко необходимо: бельото, коня, цигарите, сапун за миене, два пистолета, ръкавици, нужните пари, с които ще те запася предостатъчно, шоколад, пушка и една възглавница, за да не ти е твърде ниско главата, ако ти се наложи да спиш в някое неудобно легло, защото така ще сънуваш лоши сънища. Виждаш колко се грижа за теб, но и ти се погрижи да не ме разочароваш! Върни се покрит със слава! Това няма да е чак толкоз трудно за един jurisconsulto (Учен юрист. Б. нем. изд.) като теб. Не сте ли на същото мнение, сеньор?

Този въпрос беше отправен към мен. Привидно приех цялата работа съвсем насериозно.

— Напълно съм съгласен с вас, сеньора, особено що се отнася до това, че при подобна езда познаването на правните науки страшно много помага.

— Чуваш ли? — попита тя мъжа си. — Сеньорът е съгласен с мен. Кога ще тръгнете, дон Тимотео?

— След един час — отвърна Прухильо, който сигурно предпочиташе много повече да язди с мен и Винету, отколкото с този мъж под чехъл.

Юрисконсултото направи такава физиономия, която можеше да разсмее всеки. Хубавото малко пътуване се бе превърнало в опасна изморителна езда. Възглавницата, която щеше да получи, едва ли бе в състояние да намали разтърсващия го ужас. Изглежда дон Антонио Риего усети, че му съчувствам, защото ми хвърли умолителен поглед с надеждата, че ще се застъпя за него и ще накарам съпругата му да се откаже от този налудничав план, ала се видя излъган. По изключение останах неумолим. На нас нищо нямаше да ни навреди, ако властелинът на Урес поне веднъж тръгнеше на кон към планините, за да се покрие със слава, макар че в резултат на това щеше да се върне у дома си със схванат гръб и до кръв прожулена кожа по краката. Ето защо не се застъпих за него, а казах на асиендерото:

— Вероятно ще заловите Мелтън преди да сме ви догонили. Но ние ще сме ви необходими като свидетели. Къде ще се срещнем?

— Ще ви чакаме при Фуенте де ла Рока.

— Откъде ще минете?

— През асиендата.

Това никак не ми харесваше. Той можеше да се натъкне на нашите двама мимбренхоси или на Комарджията и така да провали целия план. Но и през ум не ми мина да го разубеждавам, защото добре знаех, че ще постигна целта си далеч по-лесно и по-сигурно, ако привидно започна да го увещавам да постъпи точно така, ала същевременно му представя цялата работа във възможно най-опасна светлина.

— Много добре, дон Тимотео! Така ще ни спестите една трудна задача, защото Комарджията, за когото ви разказах, несъмнено все още се навърта там. Той трябва да бъде задържан, и понеже е дързък тип и умее да си служи добре както с пушката, тъй и с ножа, това начинание е свързано с опасност за живота ви. Този негодник ще се защитава отчаяно и понеже знам, че като нищо може да се разправи с трима яки мъже, аз се радвам, че ще поемете тъкмо по пътя през асиендата. Ще пристигнете там преди нас, ще го заловите и когато дойдем всичко ще е приключило. Но внимавайте да не ви застреля от засада! Всичките си убийства е извършил по подъл и коварен начин.