Поехме обратно към асиендата и през първия час просто следвахме дирята на нашите петима герои, оставена през миналия ден, която все още горе-долу добре се различаваше в тревата. Но после тя се отклони от нашата посока, завивайки рязко на дясно.
— Шарли излезе прав — обади се Винету. — Те няма да минат през асиендата, защото се страхуват от Комарджията. Бялата скуоу няма да разказва славни истории за своя мъж, но навярно тези хора ще ни създадат доста ядове.
— Възможно е! — отвърнах аз. — Но няма да са кой знае колко големи, а аз съм съгласен да си имам малко ядове стига само да мога Да си кажа, че неблагодарният асиендеро и този комичен блюстител на правовия ред са тръгнали към собственото си наказание.
Пътуването ни премина, без да се случи нещо, което заслужава да се отбележи. Сега не бързахме толкова много както на отиване в града и през нощта не се лишавахме от необходимата ни почивка. Достигнахме границите на асиендата малко преди смрачаване. Унищожителният огън не беше стигнал до мястото, където спряхме. Там имаше храсталаци, които бяха подходящи за скривалище и точно това бе мястото за среща, което бяхме уговорили с нашите двама мимбренхоси. Заедно с конете си те се намираха там и щом ни чуха да се приближаваме, изпълзяха навън от храсталака.
— И двамата ли сте тук? — попитах аз. — Това означава, че няма нужда да наблюдавате Комарджията. Тук ли е някъде или замина?
— Тръгна нанякъде, но после се върна и сега е легнал да спи недалеч оттук край потока — отговори Изтребителя на юми.
— Не знаете ли колко далече е ходил?
— Знаем, защото приблизително пресметнахме. След като Поразяващата ръка и Винету се отдалечиха, поверих на моя брат конете ни и проследих дирята на бледоликия, когото наричат Комарджията. Моите прочути братя знаят, че следите му се изкачват по хълма и после се спускат от другата страна и водят в гората. Там бледоликият бе оставил коня си. Незабавно се метна на него и препусна колкото можеше по-бързо. Следвах го до края на гората, и видях, че е продължил да язди в галоп.
— Как изглежда теренът оттатък?
— С изключение на няколко ниски хълма той е равнинен и е покрит с трева.
— А дирята образуваше ли права линия като на беглец, който гледа час по-скоро да офейка?
, — Не, а правеше много завои между хълмовете.
— Тогава стремежът му да ни избяга не е бил единствената причина, за да язди в галоп. Ако е бил гонен единствено от страха си, то пътят му щеше да е като полета на куршум, който не се отклонява нито наляво, нито надясно. Но който бърза толкова, без да вижда преследвачи зад себе си, той сигурно знае, че пред него има някакъв човек или хора, при които иска да стигне възможно по-скоро. Следователно в посоката, в която е препуснал, се намират хора, на които е трябвало да съобщи за срещата си с нас.
— Да. Отказах се да проследя дирята му отвъд гората, защото на връщане той сигурно щеше да забележи моите следи. Отидох при моя по-малък брат, за да скрием най-напред конете си, а след това да се върнем при мястото, където дирята на Комарджията излизаше от гората. Там залегнахме в засада на по-голямо разстояние един от друг, за да можем да държим под око по-значителната част от околността.
— Моите млади братя видяха ли го да се връща?
— Да, вчера, тъкмо когато слънцето бе достигнало най-високата си точка на небето.
— Значи е било сряда по пладне, а ние го срещнахме тук в понеделник. Следователно мястото където е бил, се намира на един ден езда оттук. А в каква посока?
— На изток.
— Значи към Фуенте. Надявам се да разберем дали там има само един пост или са няколко. Изглежда са поставили цяла верига от свои хора в тази посока, за да могат в случай на някакви важни събития по-бързо да препредават една или друга вест.
— Сигурно там, където е ходил, се намират повече юми, защото на отиване Комарджията е яздил на бял кон, а се върна на вран жребец.
— На бял ли? Но нали не си го видял?
— Не, ала там където е бил вързан в гората, на един клон се беше закачил бял косъм от конска опашка, който може да е останал само от бял кон. А на връщане той яздеше вран жребец с индианска сбруя.
— Хмм! Тогава наистина постът, при който е ходил, е от няколко индианци. Оставил е там изморения кон като го е сменил за животно със свежи сили, за да се върне възможно по-бързо. Вестта, която им е занесъл, е трябвало да бъде предадена по-нататък също на гърба на отпочинал кон. От всичко това следва, че при онзи пост е имало няколко животни със свежи сили, както и неколцина ездачи… Значи моите братя знаят къде се намира Комарджията в момента?