— Да. Видяхме къде легна и понеже беше много изморен, сигурно е все още на онова място и дълбоко спи.
— Заведете ни при него да го изненадаме!
Вързахме нашите жребци за околните клони и тръгнахме подир двамата братя в посока на зидовете, оцелели от асиендата. Вече се смрачаваше и скоро съзряхме облечения като свещеник негодник да лежи на земята близо до един от завоите на потока. Мястото бе избрано твърде сполучливо, защото там лесно можеха да се доловят шумовете, долитащи от всички посоки. Комарджията беше подложил едно одеало под главата си, а до него лежеше пушка, която не бяхме забелязали при първата ни среща. Явно спеше дълбоко. Приближихме се с безшумни стъпки и насядахме около него. Взех пушката му и я оставих настрани, така че да не може да я достигне. Ние разполагахме с доста време, понеже конете ни непременно трябваше да си отпочинат и зачакахме, без да го будим. Тъй като дългото му палто не беше закопчано, видяхме, че отдолу носеше широк колан, където беше затъкнат закривен ловджийски нож. Оттам стърчаха и дръжките на два едрокалибрени револвера.
С бавни и много предпазливи движения ми се удаде да измъкна ножа и един от револверите. Но другият бе затъкнат по-здраво и човекът ме усети. Бързо и без да прояви дори следа от сънливост, също като истински уестман, той се надигна, седна и двете му ръце светкавично посегнаха към колана, откъдето в този миг успях да измъкна и другия револвер. Но все пак негодникът не беше толкова хладнокръвен и съобразителен, както например би бил в подобно положение един Винету. Той ни зяпна с широко отворени очи и отвори уста да каже нещо, ала не бе в състояние да изрече и една дума.
— Good morning, мистър Плейър! — поздравих го аз. — Ти спа много добре и мисля, че напълно си го заслужил след продължителната и тежка езда, която започна още в понеделник.
— Какво… знаеш… за моята езда? — успя най-сетне да изломоти.
— Не задавай такива глупави въпроси! Сигурно е, че хора като нас ще знаят къде си бил. Отишъл си горе при червенокожите, за да съобщиш кого си срещнал тук и да размениш белия си кон срещу врания жребец.
— Наистина знае! Какво търсиш тук, сър? Защо се скиташ из тази тъжна местност, където не е останало нищо нито за хора, нито за животни?
— И аз бих могъл да ти задам същия въпрос, но няма да го направя, защото е без значение. Но ми се иска да се представя. Или вече ти казах името си още в понеделник?
— Не е нужно да го казваш, защото където видиш Винету, най-често там е и Олд Шетърхенд. Не се сетих в понеделник веднага за това.
— Вярвам ти, понеже ако се беше сетил, нямаше да си плюеш на петите. Сигурно вече си чул колко добър приятел съм на Мелтън и двамата Уелър, и тъй като си в тесни връзки с тези джентълмени, бягството ти беше всъщност чиста глупост. А беше и излишно да препускаш като вестоносец чак до индианците. Самите ние можем да свършим тази работа много по-добре от теб, понеже и без друго също се каним да тръгнем нагоре.
— Към Алмаден алто ли? — изплъзна му се от устата. Това беше името на живачната мина, която бяха нарекли така по прочутата испанска живачна мина Алмаден. Алмаден алто означава «горната, високата Алмаден». Та нали мястото се намираше високо в планините!
— Да, към Алмаден алто — потвърдих аз, — а преди това към Фуенте де ла Рока, за да направя посещение на моя приятел Мелтън. Както знаеш ръцете му са наранени. Някакъв тип е бил тъй брутален да му изкълчи китките и аз като добър приятел съм задължен да отида при него, за да се осведомя за състоянието му.
Комарджията знаеше много добре какво се беше случило. И естествено възприемаше думите ми като подигравка. Разбираше, че се намира в твърде неприятно положение. Но макар да беше убеден, че от Винету не можеше да очаква нещо добро, все пак той не бе давал никакъв повод на апача за лично отмъщение, а пък с мен съвсем не бе имал някакво вземане-даване. Ето защо не се боеше поне за живота си и сигурно смяташе, че ще е по-уместно да не прояви страх, а да играе ролята на изненадан и невинен човек.
— Какво ме интересуват отношенията ти с Мелтън? Че си негов приятел, си помислих още в понеделник, понеже взе да питаш за него, а знаеше и за присъствието ми тук. Но ме интересува нещо друго — какво искаш от мен! Промъкнали сте се тайно дотук, обградили сте ме и сте ми взели оръжията. Защо? Винаги съм смятал Олд Шетърхенд за честен човек.