— Наистина съм такъв и затова станах толкова близък приятел на Мелтън и на двамата Уелър. Те сигурно са ти разказвали много хубави и приятни неща за мен, нали?
— Наистина ми говориха за теб. Чух, че си бил пленник на юмите и е трябвало да умреш на кола на мъченията, ала за мое учудване виждам, че пак си на свобода.
— О, това не бива да те учудва. Първо избягах на юмите, а после се върнах и ги плених.
Разказах му от разигралите се събития колкото сметнах за Нужно. Резултатът не закъсня.
— Какво? Мимбренхосите идват насам? — едва промълви той и лицето му посивя.
— Да, идват. Ей тук при мен виждаш вече двама от младите им войни. Изглежда това те плаши. Вероятно си в малко напрегнати отношения с мимбренхосите. Ако е така, с удоволствие ще те взема под закрилата си, за да не могат да ти сторят нищо лошо.
— Много бих се радвал! — увери ме той припряно. — Нямам желание да се срещам с тях.
— Хубаво! Ще ти помогна като те взема с нас и те заведа горе в планините при нашия приятел Мелтън.
Смущението му се засилваше. Той много добре знаеше, че се подигравах с него и че и дума не можеше да става да го закрилям. За да подразбере по-ясно намеренията ми той каза следното:
— Сър, приеми моите благодарности за любезността си! Но ако наистина не ми мислиш злото, защо тогава не ми върнеш оръжията?
— Правя го за твое добро, мистър Плейър. Ако мимбренхосите се появят преди още да сме тръгнали на път, колко лесно твоята всеизвестна храброст може да те подведе да използваш оръжията си най-ненужно. А това би разлютило индианците и би ги настроило срещу теб. Ето защо на първо време ги взехме единствено от съображения за безопасността ти. Ние и занапред ще се грижим за твоето добро, като тъй малко те вържем, за да не би от несръчност или невнимание да раздразниш мимбренхосите. Ще претърсим и джобовете ти, защото в тях лесно би могло да има нещо, което да ядоса червенокожите.
— Сър, сериозно ли говориш? — кипна той. — Какво съм ви направил, та ме нападате тук, а дори искате да ме претърсите и вържете?
— На нас ли? Нищо не си ни направил! Днес имам едва за втори път удоволствието да те видя. Какво ли би могъл да ми сториш? Но тъй като искаш да сме искрени един към друг, ще ти кажа най-откровено какво желая. Бил си горе в Алмаден алто, нали?
— Не, все още не съм бил там. —
— А аз ти казвам: бил си горе и понеже не искаш доброволно да говориш, то аз ще ти отворя устата. Ако си мислиш, че ще можеш да ме излъжеш, ще ти хвърлим такъв бой, че свят ще ти се извие! Вържете го!
Още докато подхвърлях на двамата мимбренхоси последните думи, аз го сграбчих с едната си ръка за гърлото, а с другата за колана, съборих го на земята и го притиснах така, че да не може да ми се изплъзне. Той закрещя с все сила, заудря с ръце наоколо, зарита с крака, ала само след броени секунди бе здраво вързан.
— Какво ви прихваща! Какво съм ви направил? — извика той. — Аз съм мормон и. съм от Светците на последните дни! Вече знаете как подобава да се отнасяте към мен.
— Да, вече знаем! — засмях се аз. — Тъй като с Мелтън сте едноверци, ще трябва да се отнасяме и към двама ви по един и същ начин.
— Боже милостиви! — запищя той. — Да не би да искаш и на мен да ми счупиш ръцете?
Поначало бях замислил да го наложим с някоя по-жилава пръчка, което обаче е твърде мъчително за гледане. Да пердашиш възрастен човек като някой немирен хлапак просто не ми е по вкуса. Тъй като самият той ме наведе на една по-добра мисъл, аз се възползвах от нея и хванах вързаните му ръце. Страхът от счупването или изкълчването на ставите оказа върху него далеч по-силно въздействие от цяла дузина удари по гърба му. Веднага щом стиснах малко по-яко китките му, той ужасен изрева:
— Чакай, не ги чупи, не ги чупи! Всичко ще ти кажа!
— Добре, ще проявя снизходителност и ще изчакам още малко. Отговори ми самата истина! Излъжеш ли ме, костите ти веднага ще започнат да пращят. И така, бил си горе в Алмаден алто, а също и при Фуенте да ла Рока, нали?
— Да.
— Познаваш ли местностите толкова добре, че да можеш да ни бъдеш водач?
— И още как! Често съм посещавал онези места и то преди още Мелтън или двамата Уелър да бяха ходили там.
— Значи ти си първият истински разузнавач, който е бил изпратен от мормоните по тези места?
— Да, аз съм. Аз насочих вниманието на Мелтън към асиендата и към мината.
— Немските преселници ще бъдат отведени до Алмаден алто и там ще ги принудят да копаят под земята, така ли?
— Да.
— Това е било решено още когато са били наемани отвъд океана в тяхното отечество, нали?
— Да.
— Горе има ли юми?