— Ако ни причините и най-малкото зло, това ще доведе до собствената ви смърт. Ние имаме могъщи приятели, които ще отмъстят за нас.
— Презираме вашите приятели. Няма такъв бледолик, от когото да се страхуват воините на племето юма.
— И все пак има! Всички вие се страхувате от него и това е Олд Шетърхенд.
Индианецът направи презрително движение с ръка.
— Поразяващата ръка е бледолик пес, който ще убием с един удар по муцуната, ако се осмели да дойде при нас. Но той едва ли ще се появи, защото е далеч оттук.
— Лъжеш се. Беше в моята асиенда, а после разговарях с него в Урес. Кани се да отиде до Фуенте и до Алмаден алто, за да освободи чуждите работници.
При тези думи индианецът се превърна цял в слух. Изглеждаше така, сякаш погледът му искаше да прониже асиендерото, но все пак някак невярващо каза:
— Искаш да ни изплашиш, но един юма не знае що е страх.
— Казвам истината. Дон Антонио, потвърдете думите ми!
Властелинът на Урес се хвана за сламката, на която смяташе, че виси животът му, и увери индианеца:
— Дон Тимотео Прухильо не лъже. Олд Шетърхенд беше и при мен, а заедно с него беше и Винету, вождът на апачите.
— Уф, уф! — възкликна индианецът и скочи на крака. — Винету е бил при вас в Урес? И Поразяващата ръка е бил заедно с него?
— Да. Поразяващата ръка беше даже два пъти при мен, драги ми сеньор. Двамата прочути мъже ще минат през Асиенда дел Аройо, за да ни догонят.
Тогава индианецът протегна ръка към двамата си другари и каза:
— Моите братя чуха ли думите на бледоликия? Трябва веднага да напуснем това място, да заличим всички следи, да се скрием и да изпратим един от нас да пресрещне Бързата риба, за да го предупреди. Тези двама бели воини са по-опасни от стотина други. Комарджията ни разказа, че Голямата уста бил пленил и отвел със себе си Поразяващата ръка. Но щом белият ловец е бил в асиендата, значи сам се е освободил и от жажда за отмъщение ще сумти като див бизон, който побеждава дори мечката от планините. Намираме се в голяма опасност и…
Той не можа да продължи. Съвсем не беше очаквал, че ще бъде прекъснат по такъв начин. При последните му думи Винету изскочи като светкавица, втурна се към него, сложи длан върху рамото му и с типичното за него спокойствие рече:
— Значи преди малко воинът на юмите излъга, когато каза, че един юма не знаел що е страх. Канеше се да убие Поразяващата ръка като пес с удар по муцуната, а след като научи, че белият воин се намира наблизо, иска страхливо и позорно да се скрие някъде.
Това беше пак един от онези мигове, когато вождът на апачите се показваше в своята покоряваща величественост. В ръцете си нямаше никакво оръжие. Неговата Сребърна карабина висеше преметната на гърба му, а ножът му затъкнат в пояса, но въпреки това стоеше тъй гордо изправен пред юма, гледаше го с толкова заплашително святкащи очи и дланта му лежеше толкова тежко върху рамото на индианеца, че той сякаш си глътна езика. Неговите двама другари също бяха скочили на крака и от слисване също стояха като каменни статуи. Но ето че по едно време изненаданият юма се поокопити и възкликна:
— Непознат воин! Кой… кой…
Той искаше да попита кой е непознатият индианец, но асиендерото го изпревари с отговора като тържествуващо извика:
— Това е Винету! Слава Богу, спасени сме!
— Ви… Винету? — простена юмът, заеквайки. — Този ли е апачът? Уф! Воини, грабвайте оръжията и се защитавайте, защото…
Той посегна към ножа си. Другите двама не бяха тъй бързи. Страхът сковаваше движенията им. С крак Винету изрита техните копия и стрели във водата и му викна:
— Мълчи, юма, и не мърдай! Ето къде е Поразяващата ръка! Може би ще опиташ да го удариш по муцуната, а?
Този израз ме беше само развеселил, но Винету се беше ядосал толкова много, че го споменаваше вече за втори път. Докато изговаряше последните си думи, сочейки към мен, аз се показах от храстите. В десницата си държах насочен към воина на юмите револвер.
— Този… този ли е… Олд Шетърхенд? — попита юмът, тъпо втренчил поглед в мен.
От него очаквах по-голяма съпротива, отколкото от останалите двама и затова трябваше да обезвредя първо него. Ето защо бързо се приближих и казах:
— Да, аз съм Поразяващата ръка и ти веднага ще го почувстваш.
Като стиснах здраво дръжката на револвера аз го ударих с оръжието по главата така, че човекът рухна на земята и повече не помръдна. После кряснах на другите двама:
— Хвърляйте ножовете, иначе незабавно ще ви застрелям!
Те се подчиниха.
— Лягайте на земята и не мърдайте!
И тази заповед те изпълниха бързо и без каквито и да било възражения. Тогава най-сетне освободихме петимата пленници и ги накарахме да вържат индианците със същите ремъци, с които до този момент бяха вързани самите те. Лесно можете да си представите с каква бързина и готовност се отзоваха на тази подкана. Страхливият като заек юрисконсулто се нахвърли върху изпадналия в безсъзнание индианец, защото изобщо нямаше от какво да се бои, и стегна с ремъци ръцете и краката му с усърдието на палач.