— А как се казват четиримата ти братя? Той изброи имената им и добави:
— Те са също тъй прочути като мен и ще се каеш горчиво, че си посегнал на тях.
— Устата ти е по-голяма от твоите дела. Никога не съм чувал имената ви, а ако бяхте толкова прочути хора, нямаше тъй слепешката и толкова глупаво да ни паднете право в ръцете.
— Беше тъмно, нямаше как да ви видим и тъй като живеем с всички червенокожи и бели в мир, и през ум не ни мина, че тук ще се натъкнем на някакви неприятели. Настоявам незабавно да ни освободите!
— Почакай още малко! Ти твърдиш, че юмите живеели в мир с всички хора. Е как се случи тогава така, че Голямата уста нападна и опустоши Асиенда дел Аройо? А действително ли живеете и с всички други индианци в добри отношения? Знам например, че сте врагове на мимбренхосите. Тъй че не преувеличавай! Говориш с мъже, с които не можеш да се мериш. Погледни този прочут воин, застанал до мен! Това е Винету, вождът на апачите, а аз самият се наричам Поразяващата ръка.
С тези думи му обърнах гръб. Юма-Шетар се накани да завлече и него, и спътника му до мястото, където лежаха другите триМа юми. Но понеже имах основателни съображения му дадох знак да не го прави.
Бях накарал юма да млъкне, но ето че ми се отвори работа с други пленници. Дон Тимотео и дон Антонио се бяха съвзели от ударите с приклад и в този момент блюстителят на правосъдието разгневено ми кресна:
— Сеньор, как така допусна да ме ударят и пак да ме вържат? Ще се видиш принуден да отговаряш на съответното място!
— Я не дрънкай такива глупости! — срязах го аз. — Аз не съм те удрял, а ти сега се намираш в същото положение, в което те заварих тук. За каква отговорност може да става дума тогава?!
— Междувременно бях освободен, но ти си наредил пак да ни вържат. Това е противозаконно отнемане на свободата. Повтарям, че в Урес ще бъдеш привлечен под отговорност.
— Вашият красив Урес няма да има щастието пак да ме види и поздрави сред своите зидове, а също така съм убеден, че и ти никога няма да видиш града, защото краткото време, което ти остава още да живееш, ще прекараш вързан ей на това дърво.
— Ти да не си се побъркал? Значи не искаш да ме освободиш?
— Не. Веднъж вече бях тъй глупав, да го направя, но пожънах само толкова черна неблагодарност, че и през ум не ми минава да извърша повторно подобна щуротия. Ще се опитам да я компенсирам като просто възстановя онова положение на нещата, което заварихме тук при нашето пристигане. Нека всичко си бъде по старому. Още утре в ранни зори ще си тръгнем, а ти ще останеш вързан на дървото.
Всъщност аз чаках само да чуя от него да ни помоли. Но изглежда и на двамата все още им бе трудно да изговорят подобни думи. Дон Антонио дори ми подвикна:
— Прави каквото искаш, сеньор! Няма да постигнеш целта си, а още по-малко пък ще се изплъзнеш от наказанието си. И да ни оставиш вързани тук, все ще се намерят хора, които да ни освободят веднага щом си тръгнеш.
— Кои ли ще са тези хора?
— Индианците, дето лежат тук.
— Ние ще вземем червенокожите с нас, понеже са наши пленници, докато с теб си нямаме никаква работа.
— Но ние също сме пленени!
— Да, но не от нас. Вие двамата сте пленници на юмите, и понеже презряхте помощта ни, се намирате пак в същото положение, както преди нашето появяване.
— Сеньор, ти си чудовище, изверг!
След тези думи не можех повече да се сдържа, приближих се до alkalde del distrito и му се изсмях в лицето:
— А ти си най-тъпоумният глупак, какъвто съм виждал през живота си!
Изглежда той най-после проумя, че поведението му е съвсем погрешно и млъкна, а аз отидох при Винету й мимбренхото, за да ям. Нахранихме Комарджията, асиендерото и юрисконсултото като деца, тъй като бяха вързани, но освободих ръцете на тримата полицаи, за да могат сами спокойно да ядат. Щом свършиха отново ги вързахме, ала без да стягаме прекалено ремъците им, за да не попречи на съня им. След като ние тримата поседяхме още малко заедно и определихме реда, по който щяхме да стоим на пост, Винету се обърна към мен:
— Моят брат надви своята гордост и разговаря с тези хора. Защо не отговори на Черния лешояд с мълчание?
— Исках да узная имената на юмите.
— Каква ли полза ще има Шарли от имената им?
— Ще ми се да разбера каква ли вест е изпратил Бързата риба от Фуенте де ла Рока. Винету чу, че той е предводител на намиращите се там двайсет юми. Двамата пратеници са били при него. Той е узнал, че сме се мернали в асиендата й че петимата бледолики са били пленени тук. За нас е важно да научим какво ще предприеме той. Вестоносците няма да ни го кажат доброволно. Трябва да използваме хитрост.