— Не, не! Обещаваме нищо да не правим без предварителното ви разрешение.
— Ако имате твърдото намерение да спазите това обещание, ще отстъпя на молбите ви, но само при две условия: първо ще подпишеш няколко реда, които ще нахвърлям в моя бележник, за да разполагам с тях в случай на нужда. Съдържанието им ще е, че ни дължиш благодарност, защото сме ти спасили живота.
— Ще подпиша. А второто условие?
— Да се обърнеш и към Винету. Сега засега ти помоли само мен да ви освободя, а той има същото право да решава както и аз.
Те направиха каквото им казах. Апачът не им отговори, ас пренебрежителен тон се обърна към мен:
— Бледоликите са като бълхите, които не носят никаква полза, а само досаждат на онези, по които се загнездят. Щом Олд Шетърхенд е решил да мъкне със себе си такива гадини, това си е негова работа. Вождът на апачите няма нищо против.
Развързах ремъците на мексиканците. Стана ясно, че наистина са брали голям страх, когато ми хванаха ръцете, за да ми благодарят. Не се наложи сам да се отърся от тях, защото благодарствените им излияния бяха прекъснати от един друг човек, когото най-малко очаквах да видя в момента. Точно на мястото, където предишния ден двамата с Винету бяхме излезли на езерцето, клоните на храстите се разтвориха и се появи по-малкият мимбренхо, когото бях изпратил да доведе петдесетте воини, останали при стадата. Но тъй като се връщаше толкова бързо, сигурно се беше случило нещо непредвидено. Той се приближи до Винету и мен и започна да ни докладва:
— Моите Двама големи братя са оставили толкова ясни дири, че никак не ми беше трудно да ги следвам. За съжаление снощи се смрачи преди още да се добера до това място и за да не изгубя следите бях принуден да спра и да изчакам утрото толкова близо пред целта.
— Моят млад брат — отвърнах аз, — сигурно скоро след като ни напусна е тръгнал обратно насам. Изпратих го да пресрещне братята си. Защо не е изпълнил поръчението ми?
— Но той го изпълни! Как би могъл да постъпи против заповедите на Поразяващата ръка и Винету! Аз се срещнах с моите братя и ги доведох.
— Невъзможно! Стадата могат да пристигнат в асиендата най-рано утре.
— Нашите воини дойдоха по-рано, защото са били принудени да изоставят стадата. Били са нападнати от юмите.
— Какво? Имам чувството, сякаш целият район направо гъмжи от воини на юмите. Първо, срещу нас се изправи Голямата уста с хората си, второ, горе при Алмаден алто се намират триста воини, а ето че има и трети отряд, който е нападнал стадата. Струва ми се доста странно!
— За Поразяващата ръка ще е още по-странно, че този отряд е бил Предвождан от Голямата уста.
— Но нали Голямата уста се намира в ръцете на баща ти и заедно с другите пленени юми е на път за пасищата на мимбренхосите!
— Да, така беше, но е успял някак си да се освободи. После е нападнал стадата с много воини на юмите.
— Придружителите на добитъка оказали ли са съпротива?
— Само кратко време. Били са петдесет души, а Голямата уста е имал неколкостотин воини. Неколцина от мимбренхосите са били убити, а други ранени. Скоро са разбрали, че съпротивата им няма да доведе до нищо добро и са побягнали към асиендата, където знаели, че се намират Поразяващата ръка и Винету. Ето защо са пристигнали там по-рано, отколкото е допускал моят велик бял брат.
— Защо са избягали в тази посока, а не на север, където са знаели, че ще намерят твоя баща?
— Защото Голямата уста им е препречил онзи път и освен това асиендата е била наблизо. А и мислели, че Поразяващата ръка и Винету имат нужда от тях. Натъкнах се на нашите воини още преди да бях стигнал до гората с великанския дъб и бързо поех обратно заедно с тях, за да ги доведа при моите двама прочути братя. Сега те чакат долу в края на гората, където следваната от нас диря излиза между дърветата. Предполагах, че първият пост на юмите се намира тук и се промъкнах сам напред, за да разузная какво е положението.
— Значи не се знае по какъв начин Голямата уста е успял да се освободи?
— Не.
— Тогава може би баща ти и неговите воини се намират в опасно положение. Кой знае какво ли го заплашва! Проявихте ли достатъчно съобразителност, за да изпратите няколко съгледвачи да видят как стоят нещата?
— Да. Двама тръгнаха да потърсят баща ми, а други двама поеха право към нашите пасища, за да съберат набързо още двеста воини и с тях да се отправят към Алмаден алто.
— Доведи братята си! Те ни идват като по поръчка, макар причината за бързото им появяване да е доста тъжна.
Никой от пленниците не чу дори и една дума от разговора ни, защото предпазливо се бяхме оттеглили на по-голямо разстояние от тях. Бяхме се въздържали в присъствието на юношата от каквито и да било укори, но след като той се отдалечи, по лицето на Винету се изписа такова сурово изражение, каквото рядко съм виждал.