— Силния бизон заслужава да бъде изгонен от редиците на вождовете. Смята ли Олд Шетърхенд за възможно онова, което чу?
— Всъщност не, обаче въпреки това нашият приятел го е направил възможно. Колко силно го разгневи мисълта, че бих могъл да пусна Голямата уста на свобода! А ето сега самият той го е оставил да избяга!
— Нека Шарли не забравя, че всички юми бяха вързани и нямаха оръжия. ,
— И че бяха пазени от толкова много мимбренхоси! Въпреки всичко най-знатният измежду тях, който за нас е най-важен, е офейкал.
— Може би не само той.
— Да, дори е твърде вероятно същевременно да са се освободили и всички негови хора. Тъй като се е впуснал подир стадата с далеч повече воини отколкото са пазачите им, предполагам, че доста многочислен отряд от юми се е натъкнал на мимбренхосите и е освободил пленниците.
В този момент се появиха мимбренхосите. Наброяваха четиридесет души. Неколцина от тях бяха ранени. Понеже четирима са били изпратени като вестоносци, следователно при сблъсъка с Голямата уста те бяха изгубили шестима убити.
Много ми се искаше веднага да потегля към Фуенте, но първо трябваше да изчакаме и заловим Бързата риба с неговите петима воини. Изпратих Юма-Шетар да отиде на пост на мястото, където предишната вечер бяхме пленили с Винету двамата пратеници. Там той имаше открит изглед далеч на изток.
Беше към девет сутринта когато Юма-Шетар се появи тичешком, за да ни съобщи, че е забелязал шестима ездачи. Заедно с петнайсет мимбренхоси бързо се спуснах по склона на възвишението и долу залегнахме в засада. Видяхме шестимата да се приближават в тръс. Когато стигнаха до подножието на възвишението, те накараха конете да преминат в по-бавен ход, което улесняваше изпълнението на нашия план. Изскочихме от храсталаците от двете им страни и ги връхлетяхме, смъкнахме ги от конете и ги обезоръжихме преди да се опомнят. После ги отведохме при езерцето, чиито покрити с трева брегове едва-едва можеха да поберат толкова много хора.
Вече нищо не ни пречеше да потеглим към Фуенте. Колкото по-скоро успеехме да освободим преселниците, толкова по-кратки щяха да са страданията им. Вярно че бе малко съмнително дали с малобройните мимбренхоси щях да съумея да изпълня тази задача. Предстоеше ни да се справим още с три поста от по пет души, а след това и с намиращите се при Фуенте да ла Рока юми. Даже и да имахме успех, то после щяхме да влачим с нас и да надзираваме повече пленници, отколкото наброявахме самите ние, а освен това ни предстоеше да се разправяме и с Мелтън, с двамата Уелър, както и с онези триста юми, които бяха в Алмаден алто. Единствената ни надежда беше, че извиканите на помощ мимбренхоси щяха да пристигнат своевременно.
Тъй като отстъпвахме далеч по численост, бяхме принудени да търсим спасение преди всичко в използването на хитрост и затова насочих вниманието си към Комарджията. Ако му обещаех да бъдем снизходителни към него, можеше да се очаква, че с радост щеше да се възползва от този случай, за да си върне свободата. При тръгването ни се разпоредих да го отделят от юмите и с него да язди само Юма-Шетар като пазач.
Шеста глава
Към опасни приключения
Всъщност само трима бяха мъжете, на които можех да се осланям безрезервно на Винету и на двамата синове на Силния бизон. Можеше да се очаква, че останалите мимбренхоси щяха да изпълняват задълженията си според своите сили и възможности, но именно в тези сили и възможности нямах особено доверие. Съмнявах се, че ще съумеят да се справят със задачата, която предстоеше да изпълним. А що се отнасяше пък до петимата мексиканци, то аз бях убеден, че с присъствието си по-скоро щяха да ни пречат, отколкото да ни помагат.
И през ум не ни мина да попитаме юмите за пътя. Изобщо не биваше да знаят доколко сме осведомени за положението на нещата и доколко сме в неведение. Винету бе запознат с разположението на Фуенте, както и с околностите му и безпогрешно се движеше по най-краткия път. Изглежда той разгада мислите ми по погледите, които от време на време хвърлях напред, защото при един от тези случаи ми каза:
— Моят брат няма защо да се безпокои, че ще се разминем с Фуенте. Ще го намеря с такава сигурност с каквато и куршумът ми винаги намира целта.
— Убеден съм в това — отвърнах аз, — но въпросът е дали ще успеем да стигнем там навреме, защото днес можахме да тръгнем на път твърде късно?