За първата част от пътуването ни нямаше нужда да разпитваме. От само себе си се разбира, че от Фуенте пътят ни водеше нагоре по долината, а накъде трябваше да поеме след като тя свършеше, това можех да предоставя на силно развитото чувство за ориентация на Винету, За по-нататъшната част от ездата ни щях да се погрижа да разпитам Комарджията.
За да го накарам да склони да ни даде необходимите сведения, трябваше да му внуша чувството на страх. Бях споделил намеренията си с Юма-Шетар, който непрекъснато яздеше до него и сякаш съвсем непреднамерено се присъединих към юношата за около четвърт час. Тъй като младият индианец също говореше на онова смесено наречие, но използваше значително по-малко индиански думи и изрази от другите, Комарджията можеше доста добре да разбира разговора ни. След като яздихме един до друг мълчаливо някоя и друга минута, Юма-Шетар ме попита:
— Моите братя, стотици воини на мимбренхосите, предвождани от храбрите си вождове, са тръгнали към Алмаден алто, за да се срещнат с нас. Мисли ли Олд Шетърхенд, че когато пристигнем при мината, ще ги заварим вече там?
Младият индианец нарочно започна да говори за възможността нашите съюзници вече да ни очакват. Трябваше да убедим Комарджията, че разполагаме с достатъчно хора и средства, за да постигнем целите си.
— Не — отвърнах му аз, — те все още не са там.
— Но нали са тръгнали по едно и също време с нас, а пътят им не е толкова дълъг като нашия.
— Трябва да кажа на Юма Шетар, че мимбренхосите не бива да предприемат каквото и да било преди пристигането ни. Но ако решат да се покажат на онези триста юми, намиращи се горе в Алмаден, то незабавно ще започне битката, която би следвало да се проведе само под предводителството на нас двамата. И така преждевременното появяване на нашите съюзници би могло всичко да провали.
— Да провали всичко? Но нали стотиците мимбренхоси лесно ще победят тези триста юми! Или Поразяващата ръка се съмнява в това?;
— Не. Невъзможно е да се съмнявам. Първо, твоите братя превъзхождат числено неприятеля и второ, те всички притежават огнестрелни оръжия, а както предполагам, същото не може да се каже за юмите. Тъй че враговете ни сигурно ще загубят.
— Тогава ми се струва, че нашите воини трябваше да имат разрешението незабавно да нападнат юмите даже и в наше отсъствие.
— Нека Юма-Шетар не забравя каква цел преследвам. Искам да заловя Мелтън и двамата Уелър. Сигурно щети пленя стига само мимбренхосите да действат според нашата уговорка. Ала нападнат ли прибързано, много е вероятно тримата толкова важни за мен мъже да избягат.
— Мимбренхосите ще им попречат.
— Да, това би следвало да се очаква, но не е толкова сигурно колкото изглежда си мисли моят млад брат. Тримата бели ще избягнат да вземат всякакво участие в битката, за да не изложат живота си на опасност. От някое по-отдалечено и безопасно място те ще изчакат хода от сражението. Разберат ли, че той няма да е благоприятен за тях, ще се метнат на конете и ще изчезнат, а ние ще останем с празни ръце.
— А това не може ли да стане и когато Поразяващата ръка и Винету присъстват там?
— Не, защото още преди започването на схватката предвидливо ще сложим ръка на тримата бледолики. Те не подозират, че сме наблизо, изобщо не се крият и напълно изненадани ще ни паднат в ръцете. Ето защо заповядах на мимбренхосите докато пристигнем да стоят на такова разстояние от Алмаден, че да не ги забележат неприятелите ни. След като се присъединим към тях се започва истинската работа.
С тези думи приключихме разговора си и важното бе да видим дали той бе имал желаното въздействие върху Комарджията. Негодникът бе забил поглед пред себе си в мрачен размисъл и изглежда го измъчваха определени опасения. И през ум не ми минаваше да го заговоря. Той самият трябваше да започне. Наистина така и стана и то съвсем скоро, като се обърна към мен на английски:
— Сър, ще ми кажеш ли дали Юма-Шетар разбира английски?
— Само някои отделни думи, не повече — отвърнах аз.
— Тогава ми разреши да ти кажа, че разбрах разговора ви. Всъщност каква причина имаш да си тъй враждебно настроен към нас?
— И още питаш? Мистър Плейър, не ми се сърди, ако ти кажа, че смятам този въпрос за глупав.