— Причинявал ли съм ти някога някаква злина?
— Не, обаче с твоите спътници имам голяма сметка за уреждане. Квитанцията ще им напиша с няколко куршума.
— Ами аз? Какво смяташ да правиш после с мен?
— Все още не мога да ти кажа. Първо трябва да разбера дали и доколко си участвал в отвличането на моите сънародници.
— Ами ако съм участвал?
— Това ще ти донесе някой точно изпратен куршум. Ще те предам на преселниците и съм убеден, че няма да се церемонят кой знае колко с теб. Или си мислиш, че можеш да очакваш от тях снизхождение?
— Не. Попадна ли в ръцете им, аз съм загубен. Но кой те принуждава да ме предаваш на преселниците?.
— Никой. Такава е собствената ми воля. Мога да те предам, както и да те пусна да си вървиш. Съвсем както пожелая.
— Тогава много ще те помоля да направиш второто!
— Да ти върна свободата? Забрави го!
Същевременно направих отрицателно движение с ръка, което трябваше да му подскаже, че подобно нещо е немислимо. Той подъвка малко долната си устна, а после продължи:
— Сър, много съм слушал за теб и във всички разкази на първо място изпъква човечността, с която се отнасяш дори и към най-върлите си неприятели. Е как стана така, че спрямо мен не желаеш да използваш това свое прекрасно качество?
— Ха! Изглежда имаш твърде погрешна представа за понятието човечност. Човечно постъпва всеки, който се отнася към своя ближен като към човек и аз постъпвам точно така. А това означава: към добрите хора се отнасям добре, а към лошите — лошо.
— Значи ме смятате за лош човек, а?
— Разбира се!
— Заблуждаваш се, сър! Не съм лош човек, но охотно си признавам, че действах лекомислено. Искаше ми се бързо да забогатея и затова реших да участвам и аз в начинанието на Мелтън. Когато се присъединих към него все още не знаех, че сънародниците ти ще бъдат принудени да прекарат целия си живот под земята., Нима това не е смекчаващо вината обстоятелство?
Престорих се, че вярвам на уверенията му и отвърнах:
— Хмм! Все пак е било много лекомислено да решиш да участваш в едно начинание, без да знаеш по какъв начин ще бъде осъществено. Трудно ми е да повярвам, че си бил толкова непредпазлив.
— Знаех само, че немците ще трябва да работят в мината — заклевам ти се! Но нямах никаква представа, че е решено да ги закопаят там завинаги.
— Обаче след като си го узнал, не си имал нищо против, нали?
— Не е така. Противих се с все сили, ала нищо не успях да променя. Но взех твърдото решение по-късно да облекча положението, доколкото ми позволят възможностите.
— Тъй, тъй! Е, щом случаят е такъв, значи наистина не си такъв злодей, за какъвто те мислех. Имаш ли представа какво означава през целия си живот да останеш затворен в някоя минна шахта?
— Мисля, че имам.
— Става дума за живачна мина. Тази страшна отрова има ужасяващо въздействие върху човешкото тяло. Как ли ще изглеждат моите клети сънародници след няколко години, ако разбира се доживеят дотогава! И каква ли смърт ще ги очаква!
— Мистър Шетърхенд, не прехвърляй вината върху мен! Този сатанински план се е родил в главата на Мелтън.
— Прав си — планът е сатанински! Но пък и виновниците ще получат такова наказание, което да отговаря на престъпленията им. — Ще ги предам на мимбренхосите да ги умъртвят на кола на мъченията.
— Заслужили са го. Аз обаче завинаги се отричам от тези хора!
— Вече е твърде късно. Участието ти в тяхното пъклено дело няма как да бъде заличено.
— Има, има, стига само да пожелаеш да стана ваш съюзник.
— Покорно благодаря за подобно съюзничество.
— Наистина ли мислиш, че не мога да ви бъда полезен?
— Тъй както стоят нещата, не се нуждая от помощ. Планът ми е лесно осъществим. Отиваме в Алмаден, избиваме юмите, пленяваме двамата мерзавеца и заедно с нашите съюзници мимбренхосите организираме голямо зрелище със жертвоприношение на престъпниците на кола на мъченията. Тъй както сам казваш, си слушал много да се говори за мен, сигурно не се съмняваш, че и без твоята помощ ще успея да се справя.
— Наистина признавам, че си човекът, който и без помощта ми сигурно ще постигне целта си, но неизбежно ще се натъкнеш на трудности, които бих преодолял твърде лесно, ако поемеш протегнатата ми ръка.
— Какви трудности имаш предвид?
— Знаеш ли пътя нагоре към Алмаден?
— Не ми е необходимо! Та нали асиендерото е с нас!
— А знаеш ли на кои места се намират трите поста на юмите, които ви предстои да обезвредите?
— Все ще ги намерим.
— Е да, следотърсач като теб сигурно ще ги открие, но след продължително търсене. Така ще загубите скъпоценно време. А също не трябва да забравяте, че не бива да ви се изплъзва и един човек, защото в противен случай той бързо ще отиде до Алмаден алто и ще извести там хората за идването ви. А дали после всичко ще протече за вас тъй гладко и безпрепятствено, много се съмнявам. Освен това искаш още преди да е започнала битката да плените Мелтън и двамата Уелър. Изглежда си мислиш, че ще стане много лесно, а?