— Имах задачата да изчакам там пристигането на ретортите, които щяха да дойдат от Урес.
— После щяхте да ги пренесете до Алмаден с помощта на веригата от индиански постове, нали?
— Да.
— Щом се нуждаете от реторти, предполагам, че в Алмаден живакът се намира във формата на живачен сулфид, т.е. на цинабарит. Така ли е?
— Да. Но тук-там се среща и самороден живак.
— Значи цинабаритът ще се разлага в реторти на сяра и живак. С помощта на какви добавки ще става това? Окалина (Окислен повърхностен слой на желязото, който се получава, когато се кове (железен оксид). Б. пр.) едва ли се намира тук. Следователно предполагам, че ще се използва варовик, а?
— Да.
— Има ли го горе в планините?
— Масово. Най-често скалите са от варовик и в тях се срещат често пещери.
— Щом чух думата «пещери» ми хрумна една мисъл. Беше ни извънредно трудно да охраняваме пленниците на открито. Ако беше възможно нейде горе да ги подслоним в някоя пещера, тогава щяха да са ни необходими по-малко пазачи. Ето защо се осведомих:
— А знаеш ли някоя пещера, която да се намира близо до мината?
— Да.
— Голяма ли е?
— Навярно ще побере стотина души.
— Колко входа има?
— Само един. Всъщност няма задна стена, там подът й изведнъж пропада дълбоко. Няма как да се продължи нататък, защото човек се изправя пред пропаст, чиято ширина е невъзможно да се определи.
— А дълбока ли е?
— Толкова е дълбока, че ако се хвърли камък, не се чува шумът от падането му. Вдясно има друга малка странична пещера, която изцяло е наводнена. Опитвал съм водата й: Може да се пие и е много студена.
— А пещерата известна ли е и на приятелите ти?
— И представа си нямат! Нищо не съм им казвал, защото имах…
Комарджията млъкна. Изглежда ми беше издал повече, отколкото всъщност възнамеряваше.
— Продължавай! … Защото имах…? После?
— Защото имах причини — допълни той. — Трябва ми такова място за собствени нужди.
— За какво?
Не ми отговори веднага. Тъй като се колебаеше и размишляваше, предположих, че се опитваше да скалъпи някаква несъществуваща причина. Най-сетне обясни следното:
— Основанията ми ще ти докажат, че действително не съм зъл човек. Мислех си за немските работници. Може би щеше да ми се удаде да освободя неколцина от тях. Имах нужда от закътано място където да ги скрия и пещерата ми се стори изключително подходяща за тази цел. Затова не споменах нищо за нея пред другите.
— Това наистина прави голяма чест на доброто ти сърце. Кога я откри?
— Още преди година, когато за пръв път се изкачих горе.
— Бил си изпратен от Мелтън и след като си се върнал си му докладвал, нали?
— Да.
— Но тогава не си знаел все още нищо за немските работници.
— Не.
— А твърдиш, че заради тях си премълчал за откритата пещера! Сам виждаш, че трябва да се отнасям твърде предпазливо към твоите уверения. Имал си някаква съвсем друга причина да мълчиш за пещерата. Няма да настоявам да ми я кажеш, защото ми е безразлична, обаче нека това бъде последният ти опит да ме пратиш за зелен хайвер! Не съм човек, който може тъй лесно да бъде измамен, а следващия път няма да съм тъй снизходителен и ще ти искам точен отговор.
Мислех, че мога да отгатна истинската причина, за да задържи откриването на пещерата в тайна. Навярно е имал намерението да краде от своите съучастници и да крие в пещерата отмъкнатия живак и цинобарит, докато му се предложеше удобен случай незабелязано да ги пренесе, където пожелаеше. Фактът, че се опъваше да си го признае пред мен, все още не беше доказателство, че обещанията му бяха празна работа и се канеше да ме измами. Но въпреки това последните ми думи го бяха обезпокоили и за да разсее подозренията ми, той реши да ми съобщи нещо друго, което все още не ми бе известно, а представляваше изключително ценно сведение за мен.
— Признавам, че имаш основание да си недоверчив към мен, ала няма да спечелиш нищо, ако узнаеш неща, които нямат никаква връзка с плановете ти.
— Добре го знам и затова не настоявах да ми кажеш истината за пещерата. Само мисля, че трябва много да внимаваш и да не се опитваш да ме заблуждаваш за неща, които ме засягат. Известно ти е, че животът ти зависи от твоето поведение.
— И през ум не ми минава да те лъжа. Ще ти дам убедително доказателство за това като ти издам нещо, което сигурно радостно ще те изненада.
— Какво е то?
— Понеже горе при Алмаден няма нито трева, нито дървета, се налага отдалеч да се докарва всичко необходимо за изхранването на хората. Както Мелтън се е погрижил за всичко отрано, преди още асиендата да беше станала негова собственост, тъй е накупил и хранителни провизии, които, натоварени на пет каруци теглени от мулета, са тръгнали от Урес за Алмаден.