Освен Юма-Шетар и брат му избрах още шестима мимбренхоси, с които смятах да изиграя на юмите планирания от нас номер. След като помолих Винету да продължи с останалите в досегашния ни ход, ние свърнахме в южна посока.
Препускахме на юг докато изминахме доста голямо разстояние, а после пак се насочихме на изток. След един час в далечината зърнахме гората и се насочихме право към нея. Попитах Комарджията:
— Отклонихме ли се достатъчно от първоначалната си посока, за да не могат юмите да ни открият?
— Да. Погледни към онзи тъмен планински връх, издигащ се зад гората! Той ми служи за пътеводител. Съвсем точно знам къде се намираме. Ти спомена за тайно промъкване към поста. А какво ще ги правим конете през това време?
— Ще ги оставим на някое безопасно място. Само се пита докога и докъде можем да яздим.
— Ще ти кажа щом се приближим до юмите толкова, че възникне опасността да ни забележат на конете.
Скоро стигнахме до гората и тогава насочихме животните на север.. Същевременно се натъкнахме на следи от самотен ездач, които бяха толкова пресни, че сигурно беше някъде съвсем близо пред нас. И наистина — след като заобиколихме една група от храсти и дървета, ние го видяхме. Беше индианец, вързал зад себе си на коня някакъв убит дивеч. Яздеше бавно, но държеше главата си твърде странно обърната встрани и ето защо предположих, че е насочил цялото си внимание назад. Този човек сигурно ни беше забелязал, обаче се държеше най-непринудено, за да види какво щяхме да предприемем. Едва ли мислеше, че сме враждебно настроени хора. Вероятно беше взел моите индианци за юми, а нас, двамата бели, за някои от съюзниците на Мелтън. А това че не желаеше да спре и да ни изчака, се обясняваше просто с маниера, по който обикновено постъпват индианците. Не биваше да го оставям да продължи, но пък от друга страна трябваше да се погрижа всичко да стане така, та да не открие преждевременно, че мнимите юми са всъщност враждебно настроени мимбренхоси. Ето защо наредих на спътниците си да преминат в бавен ход, а аз полетях подир него в галоп.
Едва тогава човекът спря, обърна се към мен, взе лъка си, постави една стрела в тетивата и се прицели в мен. Не спрях жребеца си при тази открита заплаха, а само махнах с ръка и извиках познатите имена на Мелтън и на Голямата уста. Според онова, което знаехме, единият от тях беше сегашният му работодател, а другият пък бе неговият върховен вожд. Сигурно ме взе за техен добър познат и отпусна ръцете си, които държаха лъка и стрелата. Поздравих го по индиански и като спрях коня си на три крачки от него, тъй като препускаше в пълен галоп, го попитах:
— Имаше ли моят брат добър лов? Четиримата воини на юмите, към които се е запътил, са сигурно гладни.
— Както вижда моят бял брат ловът бе сполучлив — отговори той. — Ще ми каже ли бледоликият откъде идва?
— От Асиенда дел Аройо. Нося ти поздрави от Бързата риба, който се намира с войните си при Фуенте. А всички хора от твоя пост по местата си ли са?
— Да..
— Какво е положението горе в Алмаден? Как се чувстват там твоите триста братя?
— Не сме чували да се е случило нещо неприятно. Щом моят бял брат идва от асиендата, тогава сигурно знае, че там е останал един бледолик на име Плейър, който твърди, че е видял вожда на апачите Винету. Наистина ли апачът е бил там?
— Да.
— Но навярно вече си е тръгнал, за да освободи Поразяващата ръка, който е пленник на Голямата уста, а?
— Поразяващата ръка се е освободил вече сам!
— Уф! Дали двамата воини са се срещнали?
— Да.
— Уф, уф! В такъв случай Може да се очаква, че ще дойдат при нас. Незабавно трябва да го съобщим в Алмаден. Един от нас ще тръгне натам.
— Не е необходимо, понеже сам ще занеса тази вест в Алмаден.
— Това е добре. Но дали моят бял брат ще язди достатъчно бързо, щом вестта от…
Внезапно той млъкна и втренчи поглед в моите спътници, които се бяха приближили вече толкова, че имаше възможност да разгледа лицата им. Изведнъж, обзет от подозрения, той посегна към ножа си.
— Какво виждам! Аз също се бих срещу мимбренхосите и познавам както Силния бизон, така и неговите синове. Ако не съм ослепял те идват заедно със спътниците на моя бял брат. Какво означава това? ?
— Означава, че си загубен, ако направиш само една крачка от мястото си! — предупредих го аз и със светкавично движение насочих карабината «Хенри» към него. — Аз съм Поразяващата ръка и ти забранявам да се движиш!