Въпреки тъмния цвят на лицето му аз забелязах как той пребледня. В уплахата си изпусна юздите, отдръпна ръката си от дръжката на ножа и заеквайки, едва продума:
— Пораз… яваща… та ръ… ка! А това… това е… Омагьосаната.,. пушка!
— Да, това е моята омагьосана карабина, от която веднага ще получиш десетина куршума в тялото си, ако не направиш точно каквото ти заповядам.
Без да отговори на заплахата ми, в пълното си объркване той само промълви някак отнесено:
— Поразяващата ръка е тук! Поразяващата ръка! А къде е Винету?
— Ей сега и той ще дойде и ще доведе войните на мимбренхосите. Слизай от коня!
Междувременно моите спътници се приближиха съвсем и наобиколиха индианеца. Личеше му, че все още не се е съвзел напълно. Като на сън той се смъкна на земята и мълчаливо позволи да го вържа с няколкото резервни ремъци, които взех от неговото седло. След това Комарджията ми подметна, че сме вече доста близо до поста и трябва да бъдем предпазливи. Слязохме от конете и заедно с пленения юма ги предадохме на двама мимбренхоси да ги пазят, а останалите продължихме пътя си пеша.
Непрекъснато се движехме между дърветата. След като вървяхме около десетина минути, Комарджията се обади:
— Сър, вече сме близо до малкото езерце, край което са се разположили юмите.
— Добре! Ще ти докажа, че ти имам доверие. Всъщност би трябвало да те оставя тук да чакаш, защото би могло да ти хрумне да ни провалиш плановете. Но ще те взема с мен като те уверявам, че ако по твоя вина не успеем да се справим с този пост, с теб е свършено!
— Бъди спокоен! И през ум не ми минава с отворени очи да се втурна към собствената си гибел.
Продължихме да се промъкваме нататък още по-предпазливо. Тайно направих знак на Юма-Шетар да не изпуска из очи Комарджията, защото докато ние обезвреждахме юмите, той можеше да се опита да избяга. Малко по-късно между дърветата проблесна повърхността на езерото. Четирима червенокожи лежаха и безделничеха край водата. Конете им се бяха пръснали, защото от нашето място виждахме само две животни.
Безшумно притичвайки от дърво на дърво, ние се приближихме още повече и връхлетяхме юмите, които, сковани от уплаха, бяха съвсем беззащитни. С вързани ръце Комарджията стоеше настрана и наблюдаваше с такова изражение на лицето, като че много се радваше на успешното нападение над неговите доскорошни съюзници.
Когато всичко свърши, един от мимбренхосите отиде да доведе двамата си съплеменници заедно с конете и петия юма. Тъкмо тогава забелязахме от запад през откритата равнина да се задават нашите хора в индианска нишка. Спряха при езерото, защото смятахме там да пренощуваме.
На сутринта продължихме. Комарджията ни водеше и се държеше съвсем почтено. Привечер стигнахме до следващия пост, който бе изненадан и обезвреден по подобен начин. Оставаше ни още един пост, както и още два дни езда до Алмаден. През следващия предобед прекосихме широка, простираща се на изток долина, на която излизаше друга долина, идваща от юг. На мястото, където двете се срещаха, тревата беше изпотъпкана и опасана от животни на значително разстояние наоколо. Открихме следи от каруци както и две угаснали почернели огнища.
— Не ви ли казах? — обади се Комарджията. — Това са колите с хранителните провизии. Значи моите изчисления са били верни. Снощи са спрели тук. Ето го мястото, където двата пътя се сливат.
Преброих коловозите и установих, че пред нас действително имаше пет коли. Не успяхме да разберем колко юми ги придружаваха, защото многобройните отпечатъци не се различаваха толкова ясно.
Беше необходимо само да следваме дирите от колелата, вдълбали се в меката почва. Малко по-нататък ни се удаде да установим, че с колите имаше шестима ездачи.
— Мелтън е изпратил шестима водачи — казах на Комарджията. — Всъщност това ми е съвсем необяснимо., Изобщо не са нужни шестима водачи, а от друга страна за охрана на товарите те са крайно недостатъчни.
— Може и така да е — отвърна той, — но във всеки случай червенокожите са само пет.
— Тогава кой е шестият?
— Или е самият търговец, от когото са купили стоките в Урес, или пък е някой негов представител. Мелтън му плати само половината от стойността им, а другата половина ще му даде едва след благополучното пристигане на колите до предназначението си. Следователно с тях е трябвало да тръгне някой, който да получи парите.
— Следите от колите са съвсем пресни. Това показва, че са наблизо. Важното е да ги настигнем на такова място, където ще можем да пленим индианците, без никой от тях да ни се изплъзне. Къде има за целта ни терен?