Когато се приближихме, на споменатото място видяхме и други лешояди, тези санитари на природата. Накацали на земята, бяха образували кръг около някакво човешко тяло.
— Убит човек! — възкликна мимбренхото.
— Това не е труп! Ако беше мъртъв, лешоядите отдавна да са се нахвърлили върху него. Сигурно до преди малко все още се е движил.
Преди още да стигнем до въпросното място птиците се вдигнаха във въздуха. Скочихме от седлата чак при пострадалия.
— Милостиви Боже! — извиках аз, след като хвърлих бегъл поглед към него. — Та той е от хората, които искаме да спасим! Веднага коленичих при клетника, за да го прегледам. Беше Херкулес. Как изглеждаше само! Дрехите му бяха станали на парцали. Беше получил силен удар по главата, от който се беше образувал голям кървавочервен оток, стигащ до средата на челото му. Не успях да установя дали черепът му е счупен, или не. За щастие не забелязах други рани. Когато започнах да преглеждам главата му изглежда допирът на пръстите ми му причини болки, защото той силно изрева и донякъде надигна горната част на тялото си. Веднага щом си отдръпнах ръцете той се отпусна назад и остана безмълвно да лежи.
— Трябва да се върнем — казах аз. — Тук нищо не може да се направи. Преди всичко ни е необходима вода.
— Ами ако умре по пътя?
— Тогава ще се утешим с мисълта, че без друго и тук е бил осъден да умре. Ще го взема при мен на коня.
— Този едър тежък мъж?
— Трябва да се справим, защото не виждам друг начин да го пренесем.
Много големи усилия ни струваше докато успеем да вдигнем Херкулес и да го поставим напреко върху седлото на моя жребец. Той стенеше и крещеше от болка, но не дойде в съзнание. Най-сетне свършихме тази работа и поехме обратно, само че не по пътя, по който бяхме дошли, понеже така щяхме да заобикаляме. Та нали междувременно нашият керван се беше придвижил на изток и понеже преди това бяхме яздили на север, сега трябваше да се върнем в югоизточна посока.
Моят Хататитла имаше да носи твърде голям товар, ала той бе достатъчно як. Трябваше да галопирам, защото този вид ход е най-постоянният и най-равномерният и най-малко щеше да навреди на ранения. Той лежеше пред мен съвсем неподвижно като мъртвец. Когато догонихме кервана, както силите на моя кон, така и моите собствени сили бяха почти на изчерпване.
Раненият, когото донесохме, възбуди неимоверно много хората и предизвика голяма суматоха. Всички се развикаха един през друг и се стекоха, за да огледат нещастника. Както обикновено Винету остана спокоен. Той накара любопитните да се отдръпнат назад и ни помогна да го свалим от коня, а после прегледа главата му.
— Костта е здрава — заяви той след малко. — Ако превъзмогне треската, човекът ще оживее. Донесете ми вода!
Заради мулетата си коларите бяха окачили под колите пълни с вода бъчонки, тъй че желанието на Винету можеше да бъде изпълнено незабавно. В такива случаи вождът имаше толкова лека ръка, че допирът му до ранения изобщо не го събуди. След като бе превързан, в една от каруците му беше приготвено място, където го сложихме да легне. После керванът отново потегли.
Ако някой е очаквал, когато пак яздехме редом един до друг, Винету да започне да ме разпитва за Херкулес, то той се е лъгал. Апачът гледаше замислено пред себе си. Познат ми беше този израз на лицето му. Той полагаше усилия и без помощта ми да намери верния отговор. След известно време Винету вдигна глава. Доволният поглед, който ми отправи, ми доказа, че за себе си е изяснил нещата. Затова го попитах:
— Моят брат е намерил обяснението, което можеше да получи и от мен, нали? Кой е раненият?
— Сигурно е от бледоликите, измамени от Мелтън.
— Да, така е. Той е единственият човек, с когото споделих подозренията си.
— Несъмнено е и единственият, който е избягнал участта на другите. Шарли знае, кой го е ранил, нали?
— Разбира се. Санди Уелър и неговият неизвестен за нас спътник. Втората пушка е била неговата. Двамата са му я взели.
— Тогава, когато дойде на себе си, той ще може да ни каже кой е бил другият.
— А дали това ще стане скоро?
— Не е лесно да се отговори. Бледоликият е истински великан и има много твърд череп. Нанесеният му удар би строшил костта на всеки друг. Тук тя е цяла, но кой може да знае в какво състояние е мозъкът под нея? Бих се радвал да дойде в съзнание и да може да говори, защото той е бил в Алмаден и би ни разказал какво се е случило там.
— Все пак изглежда моето предупреждение го е направило по-предпазлив, иначе щеше да сподели съдбата на останалите. Избягал е, а Уелър и другият са го преследвали.