— Така е. Но има и още нещо. Мисли ли моят брат, че двамата бледолики са напуснали Алмаден само поради тази единствена причина?
— Не. Ако поводът е бил само този, то те щяха да се върнат веднага след като са сметнали, че са го убили. Ала са продължили надолу. Вероятно са очаквали пристигането на колите с голямо нетърпение и понеже те са се забавили, са тръгнали да ги пресрещнат.
— И аз съм на същото мнение. Шарли няма ли да поговори с Уелър? Може би ще е добре да чуем какво ще ни каже за ранения.
Това беше такава подкана, на която се отзовах с удоволствие, защото и самият аз бях много любопитен да чуя дали Уелър щеше да направи признание. Изчаках докато на впрегатните животни бе дадена неизбежната почивка, което стана край един поток. Атлетът все още беше в безсъзнание. Докато Винету се занимаваше с него аз отидох при Уелър, който лежеше вързан на земята, и го попитах:
— Нали познаваш онзи нещастник, когото са подредили тъй жестоко?
— Разбира се, че го познавам — сопна ми се той. — Сам знаеш, че на кораба имах честта да обслужвам и него, и теб.
— Няма да ти благодарим за това. И за нас, и за теб щеше да е по-добре, ако после не се беше интересувал повече от нас. А сега може би Херкулес ще заплати със живота си вниманието ти. Ударът с приклад, който е имал за цел да убие моя сънародник, е нанесен от теб.
— От мен ли? Откъде пък ти хрумна! Сър, пишеш се за прозорлив човек, а позволяваш на мислите си да блуждаят в съвсем погрешна посока. Как всъщност стигна до извода, че съм искал да го убия?
— Или ти, или другият, с когото си бил.
— Чух твърдението ти, но къде са доказателствата? Ами ако е бил нападнат от някой друг, а по-късно аз само съм минал оттам?
— Тия ги разправяй на някое хлапе, но не и на мен! Баща ти е взел пушката му!
Бях твърдо убеден, че с него е бил или баща му, или пък Мелтън и дори ми се струваше, че първата възможност беше по-вероятна. Моят опит да опипам почвата го подведе да зададе следния необмислен въпрос:
— Значи все пак си го видял и разпознал, а? Е, както и да е? Нищо няма да спечеля, ако отричам. Да, баща ми беше. И знаеш ли защо ти го казвам? Искам да ти дам добрия съвет да се върнеш и да не се занимаваш повече с Алмаден. Иначе твоето досадно любопитство може да ти излезе твърде скъпо.
— Ще изчакаме да видим.
— Няма защо да чакаш, казвам ти го отсега. Ти не си запознат с тукашното положение на нещата и следователно не знаеш какво те очаква в Алмаден. Ще ти кажа само още едно: животът ти зависи от отношението ти към мен. Ще те принудят да ме освободиш, а после аз ще се разпореждам със съдбата ти.
— Мислиш, че ще стана твой пленник?
— Да, ако преди това не те застрелят.
— Е, едва ли ще ни стане толкова напечено, колкото си въобразяваш. Като нищо ще се разправим с онези триста юми, дето се намират в Алмаден алто.
— Триста…? Значи ти знаеш…?
— Да, знаем какво ни очаква в Алмаден, както и всичко, което тъй мъдро искаше да премълчиш. Уверявам те, че не моят живот е в опасност, а твоят виси само на косъм. Много се лъжеш, ако смяташ…
Не довърших мисълта си, защото в същия миг откъм колата, където лежеше Херкулес, се разнесе страхотен вик. Завтекох се натам. Раненият беше седнал под опънатото платнище на каруцата, кръвясалите му очи втренчено гледаха навън, а той крещеше:
— Пусни я! Юдит, следвай ме! Той ще те измами! Атлетът стискаше юмруци и скърцаше със зъби. Макар да изглеждаше буден, той все още не беше дошъл в съзнание и в обзелата го треска бълнуваше за своята любима.
Хванах юмруците му, задържах ги, без да използвам груба сила и успокояващо му заговорих. Лека-полека изразът в очите му се промени и той се завайка:
— Негодникът я подлъгва! Тя не мисли за това колко е лош, а само за парите му!
Продължих кротко да го увещавам като разчитах да го успокоя, обаче постигнах съвсем друг резултат.
— Кой ми говори? — явно ядосан попита той. — Познавам ви! Искате да ме укорявате. Предупредихте ме, но аз не ви обърнах внимание. Ето ми наградата. Мелтън ми отне Юдит, а Уелър…
Той млъкна. При споменаването на последното име в него изглежда изплува и някакъв друг спомен.
— Уелър! — изкрещя той. — Къде са? Къде са двамата Уелър? Старият ме хвана здраво, а младият ме удари и ме повали. Къде са, къде са, за да ги удуша?
Съзнанието му изведнъж се беше върнало. Той ме погледна. После погледът му случайно падна на мястото, където лежеше Санди Уелър. Великанът го позна и с бързината на побеснял човек изскочи от каруцата. Помъчих се да го задържа, ала силите не ми достигнаха. Винету също се опита да го хване, но безуспешно, понеже в настоящото му състояние неговите сили се бяха утроили и той с лекота успя да се отърси от нас. В същото време изкрещя: