— Да, знам, а каквото все още не знам, сигурно ще можете да ми го кажете. Или се чувствате твърде слаб, за да говорите?
Той приказваше бавно като от време на време млъкваше, за да си почине, но въпреки това ме увери:
— Ако говоря тихо, ще издържа още доста дълго. Имам биволски череп и скоро ще преодолея последствията от удара.
— Е да, двамата Уелър не са знаели какъв твърд и здрав череп имате и са ви помислили за мъртъв. А сега ви моля да си припомните с най-големи подробности Алмаден и вашето скривалище и да ми ги опишете.
— Прекосихме вълнообразна пустош, широка около един ден път. След нея теренът започна бързо да се спуска и образува огромна кръгла падина, която изглежда по-рано е била езеро. В това езеро се е издигал голям скалист остров, който сега представлява същинската Алмаден и по формата си прилича на великански каменен паралелепипед. Човек може да се изкачи на него от две страни. Високо горе почти в средата на скалата се вижда грубо построена каменна къща, състояща се само от четири стени и покрив. Точно в тази къща е входът за шахтата.
— От кои страни мога да се изкача горе?
— От север и от юг. Източната страна се издига отвесно. Откъм западната човек може да се изкатери само донякъде и тъкмо там се намира скривалището ми.
— Как мога най-лесно да го намеря?
— Почти по средата на западната страна има голям каменен блок, който както си личи още преди много години се е откъртил отгоре и се е срутил, като долу се е подпрял в самия склон на възвишението. Отляво той е плътно прилепен до него, докато отдясно е останал широк процеп, запълнил се обаче по-късно с по-дребни камъни, Откъм лявата му страна, което ще рече северно от каменния блок, по склона на скалата има издълбан улей, като че там преди много време отгоре се е спускал поток. Та неговото корито криволичи ту на една, ту на друга страна и точно около два от тези завои заобиколих докато ме преследваха и точно там най-неочаквано пропаднах в земята. Няма начин да се объркате.
— Значи вляво от каменния блок трябва да започна да се изкачвам нагоре по коритото на някогашния поток, така ли?
— Да. Още от далече се вижда къде минава. Пропаднах при третия му завой. Не оставих дупката да зее. Преди да си тръгна доколкото ми беше възможно я закрих с камъни, но окото на един Олд Шетърхенд веднага ще открие въпросното място.
— Ами галерията, по която сте вървели, иззидана ли е?
— Да, там където земята се продъни под мен, да. Успях добре да го видя, защото през дупката влизаше светлина. Но не мога да ви кажа дали зидарията продължава и по-нататък.
— Вече знам достатъчно в това отношение и ми се иска да ви задам само още един въпрос: както ми казахте, вашата любима Юдит е на свобода. Но къде е баща й, някогашният собственик на заложна къща и търговец на тютюневи изделия?
— Държат го затворен в шахтата като всички други.
— И Юдит не се е застъпила за баща си?
— Не.
— Тогава не ми се сърдете, Юдит наистина има чаровна външност, но тя е едно извратено същество. Ако някога ми падне в ръцете, навярно няма да се отнеса кой знае колко нежно с нея.
При тези мои думи Херкулес угрижено попита:
— Нямате намерение да й причинявате някакво зло, нали?
— Що се отнася до това, най-искрено признавам, че ако момичето беше някой негодник от мъжки пол, едва ли бих гарантирал, че няма да изяде една хубава порция бой.
— За Бога, не говорете така! Доколкото вече ви познавам, не се съмнявам нито за миг, че й Юдит, и Мелтън ще ви паднат в ръцете. Каква мъка и болка бихте й причинили, ако наредите да напердашат девойката! Не забравяйте, че Юдит ми беше годеница!
— Която най-позорно ви изостави и предаде! Малко болка съвсем не би навредила на Юдит, дори твърде вероятно ще и се отрази по-добре от вашето безкрайно захласнато боготворене. Но изглежда сърцето ви е получило по-силен удар, отколкото главата. Вие страдате от две болести и заслужавате тройно съжаление. Затова ще ви успокоя с обещанието, че няма да наредя да напердашат вашия прелестен ангел.
— Нищо не разбирате от женската любов!,
— Чуйте ме, драги приятелю и нещастни любовнико! Един мъж с такава цицина на главата като вашата, би трябвало по-добре да говори за пластир и прахчета срещу главоболие, отколкото за женската любов. Аз също позволявам на сърцето си да надига своя глас и съм тъй щастлив да имам такава майка, която всеки час от моя живот ми е доказвала, че неподправената искрена женска любов, в случая майчината любов, е едно великолепно отражение на Божествената любов. Може би някога ще опозная и любовта на някоя друга жена, но несъмнено тогава тази жена няма да има ни най-малката прилика с вашата Юдит. Пожелавам на сърцето ви да оздравее също тъй бързо и изцяло, както може да се очаква, че ще оздравее главата ви под грижите на Винету.