Выбрать главу

Този човек с толкова яко телосложение и с толкова слаб дух беше успял да ме ядоса. Зарязах го където си беше и отидох при Комарджията, за да разбера, дали предположенията ми относно неговата пещера бяха верни или не. Той беше забелязал, че разговарям с Херкулес, и ме попита:

— Много вероятно този човек ти разправи сума неща за Алмаден. Учудва ме, че е могъл да избяга оттам. Как е успял?

Понеже не смятах, че е необходимо да му обяснявам всичко, аз се измъкнах като отговорих на въпроса с въпрос:

— Мислиш ли, че е чак толкова трудно да се избяга от Алмаден?

— Ако попаднеш веднъж долу в минната шахта, е дори направо невъзможно.

— Нима мината има само този единствен вход? Не излиза ли някъде някоя друга странична галерия на повърхността?

— Не. Мината е стара, изглежда е още от времето на испанските завоеватели. И да е имало някога си друга галерия, то тя сигурно отдавна вече е затрупана.

Когато го помолих да ми опише Алмаден алто, чух съвсем същото, което ми каза и Херкулес. После добави само следното:

— Но за какво ти е всъщност някакво си описание? Чух, че ще ходиш на разузнаване. Навярно ще ме вземеш за водач и тогава ще ти покажа всичко по-добре, отколкото бих могъл да ти го опиша.

— Едва ли ще ти наруша спокойствието, защото не се нуждая от водач.

— Така ли? Но начинанието ти е опасно, а ти никога не си бил там. Колко лесно би могъл да попаднеш в ръцете на противниците си! — Не се тревожи за мен! Успешно съм се справял и с други къде-къде по-опасни задачи. Освен това ако Мелтън те спипа заедно с мен, ще имаш добра възможност на собствен гръб да изпиташ колко е трудно да се избяга от Алмаден. Вече узнах онова, което ми беше нужно да знам. Ако желаеш да направиш още нещо, тогава опиши ми разположението на пещерата!

— Да, пещерата! Пристигнеш ли в Алмаден от запад, право пред теб ще се изправи отвесната стена на скалите. Най-долу почти по средата й има голям каменен блок, който се е срутил от горе и там си е останал. Преди време от дясната му страна между него и непристъпната скала е имало тесен процеп, запълнен по-късно от нападалите по-дребни камъни. Изкатериш ли се нагоре по този ситен камънак и поразровиш ли малко в дъното най-горния му пласт, пред теб ще се разкрие входа на пещерата.

— И тя е празна, така ли?

— Съвсем, без да се смята водата в съседната пещера. Може би по един или друг начин пещерата ще ти бъде полезна. Това ли беше последното, което искаше да знаеш?

— Да.

— Мислех си, че ще ти е много важно да разбереш къде живее Мелтън.

— Така е, но възнамерявам да го разузная.

— Хич не вярвай, че ще успееш! Въпросното място е толкова добре скрито, че дори и най-острото зрение не може да го открие. Това не е къща, а по-скоро скривалище, място за временно пребиваване, тъй като Мелтън има намерение едва по-късно да си построи истинска къща за живеене. То се намира на скалистата стена подобно на лястовиче гнездо, само че не е обърнато навън, а навътре и до него не може да се стигне от долу.

— Вече знам! То е откъм източната страна на скалите — реших, да опипам почвата.

— Какво? Вече го знаеш? — изненада се той.

— Кой ти го издаде?

— Самият ти. Нали каза, че е увиснало горе на скалата като лястовиче гнездо и от долу не може да се стигне до него. Останалото лесно може да се допълни. Щом до жилището не е възможно да се добереш от долу, тогава то сигурно се намира откъм онази страна, която е недостъпна. От север и от юг може да се изкатериш по скалите, следователно тези две страни отпадат. На запад е твоята пещера, чиято тайна нямаше да можеш да запазиш от Мелтън, ако скривалището му се намираше точно над нея, защото все някога щеше да те види да идваш и да си отиваш. Тъй че остава единствено източната страна. Жилището му несъмнено се намира там.

— Наистина е така. Сър, вече вярвам, че ако ти покажат само входа на какъвто и да било лабиринт, ти си способен безпогрешно да намериш изхода му.

— Малко е преувеличено, но често пъти нуждата ме е принуждавала усилено да размислям и затова с времето пресмятането и преценяването на фактите са се превърнали в моя втора природа. И в този случай нуждата е най-добрата учителка.

— Е, нека видим дали действително е така! Може би сега ще успееш да откриеш пътя до скривалището на Мелтън без никаква помощ от моя страна.