Мъчителни и сложни жестикулации следваха всяко изречение. понеже никой от двамата не разбираше веднага какво иска да му каже другият.
— Нима ти знаеш какво ми е обещавал? — попита тя.
— Мога да си го представя. Не ти ли каза, че ще ти даде огромни богатства?
— Да. Смята, че от мината съвсем скоро ще спечели цял милион. После съм щяла да стана негова жена и да получа диаманти, перли, един замък в Сонора и дворец в Сан Франсиско.
— Няма да видиш нито диаманти, нито дворец, защото, макар че наистина ще спечели много пари, той никога няма да ги притежава.
— Как да го разбирам?
— Това е тайна на юмите. Но дори и да стане така, както той си мисли, пак няма нищо да ти даде. Ти си единственото цвете в тази пустош и само затова се домогва до теб. А когато по-късно надойдат и други като теб, Мелтън ще те захвърли.
— Само да посмее! Ще си отмъстя и ще издам всичко, каквото е вършил тук.
— Няма да можеш. Тук е много лесно да смачкаш едно цвете, което вече е повяхнало и е възможно да стане опасно. Повярвай ми, при него няма да се сбъдне нито една твоя надежда!
— Говориш ми така само защото и ти искаш да ме притежаваш! Докажи ми го!
— Хитрата змия може да докаже каквото твърди. Я ми кажи защо допусна и баща ти също да слезе в мината?
— Защото там ще бъде надзирател и ще спечели много пари.
— Но той е вързан като всички други, принуден е да работи също като тях, а и храната му не е по-хубава от тяхната. Знам, било му е обещано от време на време да се изкачва на повърхността, за да подиша чист въздух, ала никой не мисли да спазва подобни обещания.
— Ще принудя Мелтън да ги спазва!
— Я не си въобразявай! И хиляда от най-красивите скуоу на земята не могат да имат каквато и да било власт над такъв човек. Настоявай да видиш баща си! Мелтън сигурно няма да го пусне да излезе навън.
— Тогава ще си отида и ще направя оплакване в полицията.
— Опитай де! — с презрителен тон каза индианецът. — Той и теб ще затвори в мината. А тогава след кратко време красотата ти ще повехне, а тялото ти ще бъде разядено от отровата на живака. Мелтън е измамник, но моето сърце е искрено към теб. Онова, което той ти предлага привидно, аз действително мога да ти го дам. Ако поискам, ще стана много по-богат от него.
— Индианец и богат! — изсмя се тя.
— Съмняваш ли се? Ние сме истинските собственици на земята, която ни беше отнета от бледоликите. При нашия начин на живот нямаме нужда от злато и сребро. Ние знаем различни места в планините, където тези метали се намират в големи количества, обаче никога няма да ги издадем на белите. Но ако Бялото цвете пожелае да стане моя скуоу, тогава ще й доставя злато и сребро, както и всичко друго, което Мелтън й е обещал, без да е в състояние да й го даде.
— Истината ли казваш? Злато, накити, дворец, хубави дрехи и многобройна прислуга?
— Всичко това ще го имаш! Обичам те така, както не съм обичал никое индианско момиче. Мога да те направя моя скуоу и против волята ти, тъй като ние, червенокожите мъже, отвличаме девойките, които желаем да притежаваме, а не можем да получим по друг начин. Но ти трябва доброволно да станеш моя скуоу. Ето защо ще чакам, докато ми подариш сърцето си. Не е ли възможно това да стане веднага?
Той се изправи, скръсти ръце на гърди и впери изпитателния си поглед в седналата Юдит. Тя не отговори. Със своето лекомислие девойката като нищо би се впуснала в един флирт с красивия млад индиански вожд, но за подобни сериозни последици не беше и помисляла. А ето, че сега той искаше от нея да стане негова жена. Истина ли беше, че Мелтън се кани да я измами? Истина ли беше, че стига само да поискаше, индианецът можеше да бъде богат? Той стоеше изправен пред нея и чакаше, без да отмества пронизващия си поглед. Но след като тя доста време остана безмълвна, вождът наруши мълчанието:
— Знам какво си мисли Бялото цвете. Тя обича богатството, удоволствията, живота в градовете на бледоликите. Червенокожият мъж не притежава нищо друго освен своя вигвам, кон и своите оръжия. Той живее в гората и в саваната. Как би могло тогава някога Бялото цвете да си помисли да стане скуоу на един индианец?! Така е, нали?
— Да — призна тя.
— Но стига само да поискаш, всичко ще се промени. Кажи да и аз незабавно ще отида да изпълня желанията ти. Ръката ми няма да докосне твоята, преди да съм ти донесъл толкова злато, колкото пожелаеш.
Тези думи й подействаха. Тя веднага се оживи.
— Действително ли можеш да го направиш?
— Мога.
— А наистина ли Мелтън играе нечестна игра с мен?