Най-напред се насочихме към вратата вдясно от нас и дръпнахме двете й резета. Мимбренхото държеше факлата. В мига, когато вратата се отвори, отвътре изхвръкна женски силует, нахвърли се върху мен, заби нокти във врата ми и на немски изкрещя:
— Долен злодей! Пак ли идваш?… Пусни ме да се кача горе, иначе ще те удуша!
Това посрещане бе твърде недружелюбно, но не се разсърдих, понеже очевидно бе предназначено за друг човек. Освободих се от ръцете на разяреното същество, в което за моя изненада разпознах еврейката, и без да ги пускам, казах:
— Моля ви, госпожице, да имате добрината да забележите, че се лъжете относно личността ми! Не съм дошъл тук с намерението да умра от тези нежни ръце.
Мимбренхото освети лицето ми. Тя ме позна и учудено възкликна:
— Вие ли сте, вие? Слава Богу! Вие няма да ме оставите тук!
— Няма. Ще ви изведа на свобода. Кой ви затвори в тази дупка?
— Мелтън, този сатана в човешки образ.
— Как ви накара да слезете долу?
— С хитрост. Доброволно тръгнах с него. Спуснахме се с рудничната клетка.
— Тогава с нещо ви е подмамил, може би ви е казал, че иска да ви покаже вашия баща.
— Да, така ми каза. Щях да взема баща си. Вие знаете, че той е затворен в мината?
— Знам. И изобщо знам повече, отколкото си мислите. Така например ми е известно, че вчера Хитрата змия е разговарял с една дама, която толкова го е очаровала, че той е обещал да й даде скъпоценни камъни, злато, един замък, хубави дрехи, както и многобройна прислуга.
Тя не се изчерви, както би станало с някоя друга девойка, а най-непринудено ме попита:
— Говорихте ли с него?
— Не.
— Ходил ли е при Мелтън?
— Не знам. Но ако все още не е бил при него, предполагам, че в скоро време ще отиде.
— Тъй като го очаквам, когато ви познах, си помислих, че той ви е изпратил, за да ме измъкнете оттук. А в самото начало ви взех за Мелтън, този подлец.
— И как така тъкмо с този подлец сте се съюзили?
— Ами защото ми обеща какво ли не.
— Да, злато и накити, един замък и един дворец. Как можахте да му повярвате? Фактът, че той подмами вашите сънародници да дойдат дотук, за да ги затвори и да ги принуди да работят за него, трябваше да ви подскаже, че при него и дума не може да става за някаква почтеност. Всъщност как си представяхте бъдещето на тези клети хорица?
— Съвсем не толкова лошо. Те трябваше да работят тук под земята, докато извадят от недрата й определено количество живак, изчислено в центнери. Това нямаше да продължи кой знае колко дълго. Така Мелтън щеше да стане страшно богат човек, след което щеше да ги пусне на свобода и на всеки от тях щеше да даде толкова много пари, че да може да живее, без да работи повече.
— И вие му повярвахте?
— Да.
— Хмм. Ще ви обясня какво би станало. От лошия въздух в галериите, мизерната храна и отровните живачни изпарения за кратко време всеки работник би получил сериозни увреждания и след две-три години никой от тях нямаше да е жив. Това би било най-ужасното масово убийство, каквото може да си представи човек, и в такъв случай вие щяхте да се превърнете в съучастник на Мелтън.
— Две-три години ли? Не ми се вярва. Ставаше дума само за няколко месеца.
— За толкова кратко време не се забогатява кой знае колко много. Сериозно ли мислехте да се ожените за него?
— Защо не?
— А ето че сега искате да станете жена на Хитрата змия, нали?
— Да, за наказание на Мелтън!
— Ами вашият предишен годеник, който ви е толкова предан?
— Какво ме засяга? Впрочем той е мъртъв.
— Да, разкъсан от лешоядите! Изглежда и вие страдате от същата липса на съвест като Мелтън. Иде ми пак да ви затворя и да ви оставя на вашата участ.
Бях й пуснал ръцете, така че тя можеше свободно да се движи, но стоях на пътя й. Ала ето че в този момент тя бързо се шмугна покрай мен.
— Няма да го направите! Никой няма да ме тикне пак в тази дупка!
— Е, нямам намерение да превръщам думите си в действителност. Ще бъдете свободна.
— Даже и отново да ме затворите, скоро пак ще изляза на свобода, понеже без съмнение вождът ще дойде, за да ме измъкне оттук.
— Стига да е в състояние да го направи.
— Мислите ли, че някой ще може да му попречи?
— Да, Мелтън.
— Той е безсилен срещу него, защото се намира в ръцете му.
— Вярно, че така ви каза вчера вождът, но никак не е изключено самият той да попадне във властта на Мелтън. И ако това наистина стане, вината ще е единствено ваша.