— Защо?
— Мога да ви обясня едва след като науча какво сте говорили с Мелтън. Хитрата змия ви посъветва да подложите на изпитание почтеността му. Как го направихте?
— Първо ми кажете откъде знаете всичко това с такива подробности! Твърдите, че не сте разговаряли с вожда, а тези неща сте могли да научите единствено от него.
— Лежах скрит зад камъка, на който бяхте седнали заедно с него. Подслушах ви.
— Как сте се осмелили? Ако вождът ви беше видял…
— Тогава несъмнено той щеше да изпадне в по-голяма опасност от мен. А сега най-сетне ми кажете по какъв начин проверихте дали Мелтън има честни намерения към вас!
Ами така както ме посъветва вождът. Сигурно и сам знаете, щом сте ни подслушвали.
— Настояхте ли да видите баща си?
— Да. Мелтън ми отговори, че трябвало да почакам, защото имали голяма нужда от баща ми тук под земята. Но аз не се оставих така да ме залъгва и продължих да настоявам да изпълни желанието ми. Накрая му заявих, че ще го напусна. Той се изсмя и ми каза, че едва ли ще си тръгна без моя баща. После го заплаших с вожда.
Аха, тъй си и помислих! Било е много непредпазливо от ваша страна. Така сама сте издали, че сте в близки отношения с индианеца.
— Какво ми вреди това? Мелтън трябва да знае, че и без баща ми не съм останала без всякаква помощ и закрила, както явно той си мисли.
— Съвсем скоро ще разберете, че не сте постъпили много разумно. Предполагам, че сте споменали не само името на индианеца, а сте издрънкали и други неща.
— Защо да не му отговоря, щом ме пита?
— Веднага ще проумеете. Да не би да сте му казали, че Хитрата змия ви е направил предложение за женитба и ви е обещал като Мелтън също много щастие и охолен живот?
— Да, казах му.
— И че ще се разправи с мормона, ако той използва към вас насилие или ви причини някакво зло?
— Необходимо беше тъкмо това да подчертая.
— Тогава благодарете на Бога, че дойдох, защото Хитрата змия нямаше да ви измъкне от шахтата! След като сте били тъй непредпазлива да съобщите всичко това на Мелтън, той вече знае какви са истинските му отношения с индианеца. В негово лице вижда вече не само съперник, но е наясно, че вождът му няма никакво доверие и ще му отмъсти за всяка по-сурова мярка срещу вас.
— Че какво от това, нали Мелтън е във властта на юмите и трябва да се страхува от вожда им!
— Изглежда, че е тъкмо обратното! Въпреки всичките ви заплахи, той ви е затворил тук, а това показва, че не се бои от индианеца.
— Много скоро ще разбере колко се е лъгал, защото му казах, че Хитрата змия ще ме чака днес и ако не отида на срещата, ще ме търси.
— Това е най-голямата глупост, която сте могли да направите! Защото Мелтън вече е предупреден и ще се подготви да посрещне както трябва вашия закрилник. Предполагам, че самият вожд се нуждае от закрила.
— Да не би да мислите, че Мелтън ще се реши да посегне на него? Та нали така ще насъска цялото племе срещу себе си!
— Хич не го вярвайте! Той може да обезвреди вожда без индианците да разберат каквото и да било. С вашата бъбривост сте изложили червенокожият си обожател на най-голяма опасност.
— Ако действително е станало така, се надявам, че ще го спасите. При дадените обстоятелства се опасявам, че Мелтън ще прибегне до най-нечистите и долни средства.
— Така е! Но за това по-късно! А сега преди всичко ми отговорете на следния въпрос: знаете ли къде се намират вашите съотечественици? Сигурно сте говорили с Мелтън за тях.
— Често си приказвахме за тези хора, но без такива подробности.
— Та нали те трябва да ядат и да пият. Кой ги снабдява с храна и вода?
— Мелтън каза, че долу имало вода. На първо време ги хранели двама индианци.
— Какво им дават да ядат?
— Само царевични питки, които изпекох заедно с индианките.
— Тъй като работниците не се намират тук доброволно, сигурно ги държат затворени и са взели необходимите мерки, както да не могат да избягат, тъй и да нямат никаква възможност да се нахвърлят върху хората, които се грижат за тях. Какви са тези предпазни мерки?
— И краката, и ръцете им са оковани.
— Та нима тези нещастници могат да работят така?
— Вероятно. Но засега все още не са започнали работа. Това ще стане едва след като дойдат още неколцина бели, очаквани от Мелтън. Едни от тях са надзиратели, а други пък — специалисти.
— По отделно ли са затворени немците или са на едно място?
— Доколкото знам са заедно.
— Казахте, че за тях сега се грижат двама индианци. Не е ли възможно въпреки оковите пленниците да се окажат опасни за тях?