— Не, защото между едните и другите има яка врата. Дано успеете да я отворите.
— Във всички случаи ще успея.
— И какво ще стане с Мелтън? Ще го оставите ли да си върви?
— Ще се погрижа да бъде обесен!
— Ще ви кажа как би трябвало да постъпите. Не бива да го нападате на открито, защото ще ви застреля.
— Нямам подобни опасения.
— О, като нищо! Винаги е въоръжен с два револвера. Но прибере ли се в жилището си, той ги сваля. Следователно трябва да го изненадате точно там.
— Наистина имам такова намерение, макар да не се страхувам от револверите му.
— Нима знаете къде е жилището му?
— Не. Знам само, че човек трябва да се спусне в шахтата, за да стигне до него. Но мисля, че вие ще ми дадете нужното описание.
— Да, мога, защото съм била там. Строил го е някой си Еусебио Лопес.
— Еусебио Лопес ли? Преди малко на едно място видях инициалите Е. Л. Сигурно това е неговото име. Жилището е и едновременно скривалище и едва ли може да е кой знае колко просторно.
— О, достатъчно голямо е! Горе на билото на огромната скала е имало дълбок улей, който Лопес просто е покрил с таван. Така се е образувало нещо като галерия, която започва от шахтата и води към жилището. В своя край улеят е бил значително широк и с помощта на допълнителни стени, Лопес го е разделил на повече помещения, а така са възникнали няколко стаи, където живеем. Външната стена изглежда досущ като скалата и поради това отдолу никой не може да забележи, че горе се намира някакво жилище. За прозорци служат дупки в зида, които по-отдалеч изобщо не си личат.
— На каква дълбочина трябва да се спуснеш в шахтата, за да стигнеш до тази галерия?
— Слиза се двайсетина стъпала по една стълба на стената.
— Но тук виждам само рудничната клетка, окачена на верига. Близо до ума е предположението, че горе има някакъв валяк, или колело, изобщо подемен механизъм, с чиято помощ клетката се издига и спуска, нали?
— Наистина има такова колело.
— В такъв случай стълбата е излишна.
— Но тя не стига до долу, а само до споменатата галерия с изкуствен таван. А който от живеещите там поиска да слезе долу, трябва да използва клетката.
— Добре. И как изглежда жилището?
— Състои се от четири стаи. Две от тях се намират в дъното на галерията, а другите са разположени от двете й страни.
— В коя от тях мога да намеря Мелтън?
— Тръгнете ли навътре в галерията от дясната ви страна ще се падне помещението, където спят възрастните индианки. Вляво живея аз. После ще видите две врати пред себе си, разположени съвсем близо една до друга. Отдясно е стаята на двамата Уелър, а отляво е жилището на Мелтън.
— Какви са ключалките на вратите?
— Изобщо нямат ключалки, защото за врати служат спуснати пред входовете рогозки.
— Къде и на какво спи Мелтън?
— Върху одеяла, постлани в предния ляв ъгъл.
— А кой върти колелото, когато трябва да се издигне или спусне рудничната клетка?
— Индианците, които стоят на пост в шахтната кула. Те са … я чуйте!
Изплашена Юдит млъкна и се обърна в посока към шахтата. От там се разнесе подрънкването на веригата, на която беше окачена клетката. Видяхме, че тя се раздвижи и започна да се изкачва нагоре.
— Горе хората все още не спят — казах аз. — Защо ли изтеглят клетката? Дали някой иска да се спусне долу?
— Несъмнено — отвърна тя. — Веднага ще видите, че преди малко не бяхте прав, понеже ей сега вождът ще се появи.
— Ако дойде някой, то той ще е или Мелтън, или старият Уелър.
— Днес Уелър изобщо не е тук.
— Къде е?
— Тръгна заедно с неколцина индианци, за да ви наблюдава и да съобщи на Мелтън, когато дойдете тук. Както изглежда не ви е открил, иначе вече да се е върнал.
— Тогава няма защо да очакваме неговото появяване. Сигурно идва Мелтън.
— В такъв случай ще имате чудесна възможност да го заловите.
— Ще зависи от обстоятелствата. Трябва да сме предпазливи. Не е изключено Уелър да се е върнал и да го придружава. Ще изчакаме да видим какво ще се случи. Затова се виждам принуден да ви помоля сега-засега да ми позволите пак да ви затворя там, където бяхте.
— Да ме затворите ли? — изплашено попита тя. За нищо на света! Радвам се, че се измъкнах от тази дупка.
— Давам ви думата си, че съвсем сигурно отново ще ви пусна да излезете. Искам само да знам кой идва и защо идва. Затова въпросният човек трябва да завари всичко тук наред и не бива да събуждаме в него подозрението, че някой е бил при вас.
Най-сетне тя се подчини, макар и много неохотно. Подлостих вратата зад гърба й, а после с мимбренхото пропълзяхме и се скрихме зад куп дъски и греди, струпани там, където започваше старата, изоставена галерия. Естествено че загасихме свещта.