— Тук беше бледоликият, когото искаме да заловим. Защо Поразяващата ръка го пусна да си отиде?
— Защото ми е съвсем сигурно в ръцете. По-късно уплахата му ще е дваж по-голяма.
Отново запалих свещта и се приближих до вратата, за да я отворя. Еврейката бе застанала току зад нея, за да подслушва, и бързо излезе навън.
— Слава Богу! Наистина ме беше много страх, дали ще дойдете.
— Винаги изпълнявам обещанията си. Разказахте ли вече всичко на вожда?
— Нито дума. От тревога не можех да говоря. Чухте какво каза Мелтън, нали?
— Всичко чух.
— Колко лесно можеше да ви открие! Тогава пак щях да съм във властта му.
— Не, той щеше да е в моята власт. Ако все още не сте разговаряли с Хитрата змия, тогава аз ще му обясня как стоят нещата. Колко добре стана, че Мелтън го е пленил! По този начин злодеят ми даде в ръцете такъв коз, с който ще бия неговите карти.
Приближих се до индианеца и срязах ремъците му. Той бързо се изправи на крака и попита еврейката:
— Кой е бледоликият, който е влязъл в нашата шахта, но не е от хората ни?
— Моят червенокож брат веднага ще узнае кой съм — отговорих аз вместо девойката. — Той не е могъл да разбере нищо от думите, които каза Мелтън на бялата дъщеря, защото те бяха на един непознат за вожда език. Ето защо го питам знае ли той какво бе замислил да прави с него Мелтън?
— Съдено ми бе да умра. Той се канеше да ме зарови тук в земята, защото само моята смърт можеше да му донесе пълна безопасност.
— А какво щеше да стане с бялото момиче, което Хитрата змия толкова много иска да стане негова скуоу?
— И тя трябваше да умре от мизерна смърт, също като другите бледолики, от които никой няма да види пак дневната светлина.
— Моят червенокож брат се лъже. Всички те ще видят светлината на деня още утре. Аз ще ги изведа от шахтата.
— Мелтън няма да го позволи.
— Той няма да има възможност да се възпротиви, защото изобщо няма да го питам за разрешение. Дошъл съм да освободя всички пленници, тъй както освободих и теб.
— Все още не съм свободен. Как ли ще изляза от шахтата?
— И още питаш? Необходимо е само да изчакаш, докато Мелтън пак слезе долу. Понеже ще е напълно неподготвен, за теб ще е много лесно да го изненадаш и победиш. Но това съвсем не е нужно. Аз ще изведа от шахтата Хитрата змия и бялата дъщеря по един друг път. После моят брат ще може да я направи своя скуоу и да й построи хубав дворец.
Както моето присъствие, така и всяка моя дума сигурно бяха за него пълна загадка. Доставяше ми голямо удоволствие да наблюдавам израза на лицето му и неговия смаян поглед, вперен в мен.
— Нима моят бял брат знае някакъв друг път за излизане от шахтата, който ми е неизвестен? — попита той. — Нима знае също, че обичам Бялото цвете, както и всичко, каквото съм говорил с нея? Ще ми каже ли кой е той?
— Преведено на езика на юмите моето име е Таве-шала.
— Таве-шала, Поразяващата ръка! — сепна се той, направи крачка две назад и ме зяпна така, сякаш виждаше призрак. — Поразяващата ръка тук, в нашата шахта!
— Ако не ти се вярва, тогава попитай Бялото цвете. Придружавах и нея, и нейните сънародници от Голямата вода чак до тези планини, за да узная какво замисля да прави с тях Мелтън и да ги избавя от неговата власт.
— Поразяващата… ръ… ка, врагът на нашето племе! Насред нашия лагер, в сърцето на Алмаден!
— Лъжеш се! Аз не съм враг на племето ви.
— Но ти уби Малката уста, сина на нашия най-знатен вожд!
— Той ме принуди, защото се канеше да застреля ей този млад воин на мимбренхосите, който е застанал пред теб, както и неговия брат и неговата сестра.
— Голямата уста се закле да ти отнеме живота.
— Знам. Но нима това може да е за теб причина и ти също да си мой смъртен враг?
— Длъжен съм да се подчинявам на Голямата уста.
— Никой червенокож воин не е длъжен на подобно подчинение, а пък един вожд като тебе съвсем не е. Нека Голямата уста сам в честен двубой уреди враждата си с мен! Аз те освободих и така доказах, че не съм неприятел на юмите. Ако бях такъв, то щях да избия всички ваши воини, които срещнах по пътя си от Асиенда дел Аройо дотук. Това са четирийсет души, които до един бяха пленени от мен.
— Всички… са… пленени! — слисано повтори той. Къде са сега?
— При нашия отряд от мимбренхоси, с който дойдох тук.
— Ти доведе ли ги до шахтата?
— Не. Останаха да ме чакат под командването на Винету, великия вожд на апачите. Намират се на едно място, където няма да можете да ги откриете. Тръгнах само с този млад воин на разузнаване в Алмаден и ще освободя всички бледолики, които са тук, под земята, без да се нуждая от помощта на други хора.