— Тогава ти пожелавам да ги намериш — засмя се той — и да имаш в тази работа повече късмет от мен, понеже не съм ги виждал откакто се сбогувах с тях в асиендата.
— В такъв случай те все още пътуват и след като постигна тук моята цел, ще мога да се върна в асиендата и тогава вероятно ще ги срещна нейде по пътя. А понеже ти, естествено, ще ме придружаваш, ще имаш удоволствието да ги поздравиш и сам да се убедиш в тяхното добро здраве.
По лицето му се изписа вече многократно наблюдаваният от мен сатанинско-подигравателен израз. Беше убеден, че никъде по пътя нямаше да се срещнем с работниците, понеже знаеше, че са дълбоко под земята. А там те бяха осъдени на сигурна смърт и не бяха в състояние да свидетелстват срещу него. Вярно, че гешефтите, които искаше да направи с помощта на техния труд, бяха станали напълно невъзможни, обаче, ако се изплъзнеше от наказанието си, можеше по някакъв друг начин и с други хора отново да ги започне. Тези мисли го подтикнаха да каже следното:
— Ще се радвам, сър, ако с помощта на техните показания се докаже, че без да имаш каквото и да било право си нахлул тук и си използвал насилие срещу мен. Можеш да си представиш какви ще са последиците.
— Може да има една-единствена последица и това ще е въже около врата ти. Разполагам с достатъчно доказателства срещу теб. Мисля, че дори ще успея да накарам юмите да свидетелстват в моя полза.
— Опитай се де! — изсмя ми се той.
— Наистина ще се опитам. Мисля, че на бял свят ще излязат и някои други неща. Тъй като си поел имотите на асиендерото, то сигурно той ти е дал и договорите, подписани от моите сънародници. Несъмнено тук ще се намира и договорът за сключената покупко-продажба в Урес. Дано има и някои други документи, които непременно ще станат много неприятни за теб, в случай че ми паднат в ръцете. Навярно няма смисъл да те подканям да ми кажеш къде са скрити тези неща, а?
— Питай колкото си искаш! Нямам нищо против.
— Да, но няма да ми отговориш, тъй че ще е по-добре да се откажем от всякакви излишни приказки и веднага да се заловя да търся.
— Търси, търси! Любопитен съм да видя къде ли ще си пъхнеш твоя нахален обонятелен орган, за да го отдръпнеш после без какъвто и да било успех.
Отначало пребърках всичките му дрехи, но безрезултатно. После проверих съдържанието на джобовете на целия му гардероб, окачен по стените в близост до постелята му — също безуспешно. Най-важното оставих за накрая и на първо време отидох да огледам другите помещения. Там, където живееха двамата Уелър, също не намерих нищо интересно. В стаята на Юдит, както и в стаята на двете индианки, имаше хранителни провизии, които ни бяха добре дошли. Когато се върнах с празни ръце при Мелтън, той ме попита подигравателно:
— Ето че носиш голямата си находка, мастър, а? Няма никакво съмнение, че Олд Шетърхенд винаги просто веднага се спъва в онова, което търси!
— Това е толкова вярно, сър, че изобщо няма да си правя труда да продължавам издирванията си. Нека моят млад придружител свърши тази работа вместо мен и вземе малко да почука по стените. Може би ще открием някое място, което да кънти на кухо. Хората от твоя сой имат навика да разполагат с подобни скривалища.
— Кажи му да чука колкото си иска! Това само ще ме развесели.
Бях убеден, че е донесъл в Алмаден въпросните документи. Предоставих търсенето на мимбренхото, за да имам възможност внимателно да наблюдавам Мелтън. Всеки служител от криминалната полиция знае, че при обиска на някое жилище изразът на лицето, както и очите на заподозрения могат да издадат много неща. С няколко кратки думи дадох указание на младия мимбренхо да търси кухи места по стените и пода, а когато ме чуе да се покашлям, веднага да отклони вниманието си от въпросното място в друга посока, но след малко пак да се върне при него. Той точно изпълни нареждането ми. Престорих се, че се интересувам единствено от неговите действия, но не изпусках Мелтън из очи. За да не забележи, че го наблюдавам, застанах така, че лицето ми да е в сянка.
Той следеше мимбренхото съвсем спокойно, но изглежда, че с приближаването на индианеца към постелята му, това спокойствие започна да се изпарява все повече и повече. Когато момчето стигна до одеалата, аз се закашлях. Тогава то смени посоката и по лицето на Мелтън се плъзна израз на задоволство. Тъй като същото се повтори няколко пъти, аз останах с убеждението, че скривалището трябваше да се търси под постелята или в непосредствената й близост. Ето защо, когато индианецът отново се приближи до нея, аз не се изкашлях. Той взе да претърсва одеялата. Забелязах, че Мелтън придоби угрижен вид, но след като момчето нищо не намери, лицето му се разведри.