— Твоите юми, които ще те освободят — отвърнах му аз. — Дано се радваш, че надеждите ти се оправдават толкова скоро.
— Проклет негодник! Ти наистина си в съюз с дявола! След като изсъска тези думи срещу мен, той ме ритна и се затича толкова бързо, колкото му позволяваха вързаните ръце. Опитът му за бягство беше смешен. Спокойно се изправих на крака, но не направих нито една крачка, за да го преследвам. Подобно усилие бе съвсем ненужно, защото когато го разпознаха и видяха да бяга, приближилите се на около четирийсет крачки освободени пленници нададоха силни викове и хукнаха подир него. Само мимбренхото остана на мястото си и през смях ми подвикна:
— Птичката сигурно няма да стигне далеч, понеже крилата й са вързани.
Начело на преследвачите бяха Юдит и Хитрата змия. Девойката не беше стояла дълго затворена, нито беше страдала от глад и жажда. Затова силите й бяха далеч по-запазени. Същото се отнасяше и за вожда. Вярно че и неговите ръце бяха вързани, ала яростта, обзела го щом зърна Мелтън, окриляше неговия бяг. Той го гони не само докато го стигна, но и докато го изпревари с няколко метра, после внезапно се обърна и с такава сила се сблъска с него, че Мелтън падна на земята и два пъти се преметна. Не му остана време да се опита да се изправи, защото вождът вече лежеше върху него и въпреки вързаните си ръце го сграбчи за гърлото. Двамата започнаха да се боричкат и се затъркаляха насам-натам докато Юдит дойде да помогне на индианеца. Еврейката бе изпаднала в такова силно афектирано състояние, че забрави всяка женственост. Тя непрестанно крещеше и налагаше Мелтън с юмруци, докато най-сетне дойдоха другите, на които се видя принудена да направи място. Скоро Мелтън се превърна в център на кълбо от хора, които вдигнаха страхотна олелия. Достраша ме за живота му и побързах да сложа край на това линчуване. След като си пробих път между преселниците, го видях да лежи на земята. Неколцина здраво го държаха, а Юдит отново обработваше лицето му с юмруци и нокти по такъв начин, че аз грубо я дръпнах и гневно й викнах:
— Какво ви прихваща! Оставете този човек на нас мъжете! Превърнали сте се в цяла фурия!
— Този подлец заслужава да му издера очите — каза тя запъхтяна. — Той ме измами и ме затвори. Щях да умра долу в шахтата!
Тя отново се накани да се нахвърли върху него, но аз я отблъснах и предупредих и другите:
— Никой от вас да не е посмял пак да му посегне! Той е мой пленник и няма да се отърве от наказанието си. Който не ми се подчини, ще се разправя с мен!
Хората отстъпиха назад и аз изправих на крака Мелтън, който си беше много лошо изпатил и ревеше като диво животно. Очите му бяха кръвясали, с пяна на уста той ме засипваше с нечленоразделни проклятия. Това ломотене беше резултат от гнева и безпределната му ярост. Сложих край на истеричните му изблици като наредих да натикат парцал в устата му. За малко да се задуши, но пък това го изплаши и скоро го накара да се умири.
Хитрата змия беше съборил Мелтън на земята и го беше задържал докато дойдат другите, ала после той се беше отдръпнал настрани. Гордостта не му позволяваше да участва в неговото малтретиране. Но в тъмните му очи продължаваше да гори огънят на непримиримата омраза. Тъй като наоколо бе настъпила тишина, той се обърна към мен:
— Какво смята да прави Поразяващата ръка с този вероломен бледолик?
— В момента не мога да ти кажа. Трябва да се посъветвам с Винету.
— Не е необходимо, понеже вождът на апачите ще одобри всяко решение на Поразяващата ръка. Двамата са като един човек. Каквото желае единият, това иска и другият.
— Каква цел преследва Хитрата змия с тези думи?
— Ще направя едно предложение на моя бял брат. Нека Поразяващата ръка се отдръпне с мен настрани, защото искам да разговарям с него насаме.
Отдалечихме се на такова разстояние, че Мелтън да не може да чува думите ни. Тогава индианецът ме попита:
— Ще ми каже ли Поразяващата ръка дали ме смята за лъжец?
— За лъжец ли? Името на моя червенокож брат би могло да събуди известно недоверие, но въпреки това мисля, че Хитрата змия обича истината и е твърде горд, за да си послужи с вероломство.
— Моят брат има право. Аз му благодаря. Искам да му кажа, че желая да сключа с него мир и то не само от мое име, но и от името на моите воини.
— А какво ще каже вашият върховен вожд Голямата уста?
— Ще се съгласи.
— Съмнявам се. Той има кръвно отмъщение към мен, защото убих неговия син — Малката уста.
— Нека той лично си разчисти сметките с Поразяващата ръка! Аз нямам нищо общо с неговото отмъщение. Когато предприехме похода към Алмаден го избрахме за наш предводител, но ние можем също и да го свалим. Юмите се подразделят на много племена. Той е вожд на неговото племе, а аз съм вожд на моето. Голямата уста не е нещо повече от мен. Той ми предложи да се бия, но сега разбирам, че ще е по-добре да сключа мир. Ето защо съм готов от името на моето племе да изпуша лулата на мира с Поразяващата ръка.