Едно-единствено писмо имаше съвсем друго съдържание. Пликът го нямаше и тъй като липсваха както датата на подаване, тъй и селището, не се знаеше кога и къде е писано. Но все пак шрифтът му не бе ни най-малко избледнял и това ме накара да предположа, че е писано неотдавна. То започваше с «Dear uncle», което ще рече «Скъпи чичо» и отначало съдържаше най-безобидни съобщения докато по-нататък вниманието ми бе силно привлечено от следните редове:
«И понеже ме питаш от какво живея тук, мога да те успокоя с уверението, че я карам много добре. Имам късмет в хазарта и освен това си намерих един приятел, в чиито добре натъпкани джобове винаги мога да бръкна. Спомняш ли си все още за някогашния богат доставчик на войската, с когото се запозна в Сейнт Луис? По рождение той беше немец, но обичаше да се представя за янки и затова беше превърнал първоначалното си немско име Йегер в английското Хънтър. Както узнах наскоро, преди да дойде тук отвъд океана е бил обущарски калфа. Въпреки глупостта си е имал голям късмет и благодарение на женитбата си е придобил голям процъфтяващ магазин в Ню Йорк. По време на войната срещу южните щати той доставял на армията обувки и други неща. Така спечелил купища пари.
Сега той вече не работи, често боледува и полага усилия чрез огромните си лихви непрекъснато да увеличава състоянието си, макар това да не му е нужно, понеже жена му умря, а той има само едно дете, един син, който сигурно след време като единствен наследник ще има достатъчно, за да живее охолно. Старият е стиснат, на бедните си роднини отвъд океана никога не е изпратил и един пфенинг, но храни такава сляпа вяра и безразсъдна любов към момчето си, че този обесник може направо с шепи да пилее пари, без да се страхува да чуе и най-малкия укор. В стремежа си да се отрече напълно от своя немски произход неговият баща му е дал странното собствено име Смол. Синът е хубавичък младеж, разглезен, безхарактерен и безволев, но иначе не е лош човек. Изобщо не познава хората и е толкова доверчив към всеки, че смята за истински приятели всички кърлежи, които са се впили в кесията му и я изсмукват. Но аз сигурно ще съумея да извлека полза за себе си като му отворя очите, защото поощрявайки неговите слабости, успях да спечеля голямо влияние над него.
Питаш ме как съм се запознал с този Смол Хънтър, който може да се превърне в твърде тлъста плячка за нас? Е, ами по един твърде особен начин! Още на първия ден от пристигането ми тук един келнер ме заговори, обръщайки се към мен с „мистър Хънтър“. Това се повтори и с други хора, а когато на един концерт ме представиха на въпросния мистър Хънтър, ние доста време стояхме един срещу друг без да проговорим нито дума. Толкова си приличаме един на друг и по фигура, и по чертите на лицето, и по гласа, че човек като нищо може да ни сбърка. А ако се науча да подражавам и неговата малко бавна, олюляваща се и отпусната походка, сигурно ще заблудя и най-близките му познати. Това е така случайно съвпадение, което смятам да използвам. Несъмнено то му даде повод и незабавно да ми предложи приятелството си. Голямо удоволствие му доставя да го бъркат с мен. На първо време, без да бие на очи ще печеля от него на комар само толкова, колкото ми е необходимо.
Той съвсем се е привързал към мен, отнася се с мен като с брат близнак и много иска в близко бъдеще да го придружавам по време на някое голямо пътешествие. Страшно много обича да пътува, а въпреки големите разноски неговият стиснат баща не се противи и не му пречи. Младият Хънтър е обиколил вече Съединените щати, бил е в Канада и Мексико, пътешествал е дори из Бразилия и Англия. А сега пък в главата му е влязла друга муха — да странства из Ориента. Полагам всички усилия да го окуражавам в осъществяването на плана му. По този начин пред мен ще се открие възможност да се срещна с баща си, който заради Олд Шетърхенд бе принуден да напусне страната и както сам знаеш да потърси убежище в Северна Африка.