Направиха се, че не виждат вързаните ръце на Хитрата змия, отправиха ми изпълнени със страхопочитание погледи, а после очите им съвсем кратко се спряха на групата на преселниците. Ала се престориха, че не забелязват Мелтън. Това беше добър признак. Понеже проявяваха такова презрение към него, можех с право да предположа, че мимбренхото успешно бе изпълнил задачата си и ги беше убедил във вероломството на Мелтън. За да докажа, че имам доверие на вожда, аз развързах ремъците му и рекох:
— Моят червенокож брат ще участва в заседанието като свободен човек. А то може да започне веднага щом разбера защо моят пратеник, младият мимбренхо, не дойде с тях.
Един от юмите ми отговори:
— Той подкара коня си на запад, за да подгони Уелър насам.
— Уелър ли? Но това е голяма непредпазливост, защото той и без друго щеше да ни падне в ръцете. Трябваше да ми го остави на мен.
— Поразяващата ръка е прочут воин, а моите подвизи са твърде незначителни. Нека той ми прости, че не съм на неговото мнение. Уелър се канеше да избяга и да изчезне веднъж завинаги.
— Как така? Нали отиде на разузнаване и следователно го очакваме пак да се върне. Сигурно ще ни падне право в ръцете.
— Е, това едва ли ще стане, защото той се върна тъкмо когато мимбренхото ни беше предал вестта от вожда.
— Това наистина променя нещата. Казахте ли му за какво става въпрос?
— Да, защото ни попита какво търси при нас мимбренхото.
— А той как прие тази новина?
— Отначало се изплаши толкова много, че едва можеше да говори, а после настоя да тръгнем да се бием срещу Олд Шетърхенд и неговите бледолики. Не го послушахме, понеже Хитрата змия ни беше изпратил вестта, че ще бъде сключен мир.
— Защо не го задържахте?
— Той все още е наш приятел и брат. Договорът ни с него продължава да е в сила, а мирът с теб тепърва ще бъде сключен. Ето защо нямахме право да го пленим. Но пък и не попречихме на мимбренхото да тръгне по петите му.
— Конят на Уелър добър ли е?
— Да, но беше изморен и жаден.
— Тогава мимбренхото бързо ще го догони. Между двамата сигурно ще се стигне до схватка, която много ми се иска да предотвратя.
Тогава се обади вождът:
— Ако Поразяващата ръка иска да отиде да помогне на мимбренхото, нека спокойно яхне коня си. Няма защо да се безпокои, че в негово отсъствие ще извършим някакво вероломство. Нека неговите бледолики вземат оръжията на моите воини и докато той се завърне да гледат на нас като на свои пленници.
Хитрата змия ми предлагаше твърде много, ала въпреки това не се съгласих.
— Засега оставам тук. Ако побързаме, все ще успея навреме да стигна при мимбренхото.
— Имаме да обсъждаме много неща и ако прекалено бързаме, по-късно е твърде възможно някой от нас погрешно да изтълкува взетите решения. Така че ще е по-добре ако сега моят брат тръгне, а съвещанието ни започне едва след като се върне.
Тук се намеси индианецът, който бе говорил преди вожда:
— Поразяващата ръка ще може спокойно да остане, защото преди да препусне на коня си, мимбренхото ни каза, че има намерение да подгони Уелър към бледоликите, но не и да се бие с него. Той е още твърде млад, но разполага с превъзходен жребец и ми изглежда разсъдлив като възрастен воин.
Сякаш в потвърждение на тези думи в същия миг проехтя изстрел и на северозапад се появи някакъв конник, който яздеше в южна посока. Забелязахме, че той се опитваше да се отклони от нея ту наляво, ту надясно, но непрекъснато се приближаваше към нас. Стана ни ясно, че бягаше от някакъв преследвач, който се стремеше да го подгони право към бивака ни.
А ето че съвсем скоро зърнахме и преследвача. Той имаше по-дребна фигура от първия ездач, но конят му беше значително по-бърз. И така, пред нас бяха Уелър и мимбренхото. От време на време беглецът даваше по някой изстрел по своя преследвач, ала без да го улучи, а макар и нарядко момчето от своя страна също стреляше, за да попречи на Уелър да свърне наляво или надясно. И неговите куршуми не улучваха.
Трябваше да улесня задачата на мимбренхото. Затова се метнах на седлото и препуснах срещу двамата. Когато Уелър ме забеляза, той пришпори коня си до предела на възможностите му, опитвайки се да се изплъзне на юг. Ала след не повече от две-три минути аз не само го догоних, но когато го и изпреварих на известно разстояние, накарах жребеца си да спре, вдигнах пушката си, прицелих се в него и извиках: