— Мастър Уелър, слизай от крантата си, иначе ще те сваля с куршум!
Той злобно се изсмя, накара коня си рязко да свърне и насочи пушката си към мен. По време на езда за този тип бе невъзможно да се прицели точно. Изстрелът му изтрещя, но нито чух, нито видях куршума му.
Беше си направил криво сметката. След като смени посоката, той зърна пред себе си мимбренхото, който също спря коня си и вдигна пушката си в положение за стрелба. Така беглецът се озова между два огъня и му остана открит един-единствен изход — да препусне в посоката, в която мимбренхото се стремеше да го принуди да язди — към нашия бивак. И той наистина я избра като така пришпори коня си, че чухме как животното изстена. Моите сънародници не носеха оръжия, с които да могат да го спрат, а пък мимбренхото беше доста назад. Значи трябваше да разчитам само на себе си. Понесох се подир него. Вярно, можех да стрелям по негодника, да го раня и да го съборя от седлото, обаче ми се искаше да го пленя жив и здрав. Ето защо реших да го заловя с голи ръце.
Уелър имаше двуцевка, едната цев на която в момента беше празна. Вместо да я зареди, той явно реши, че може да разчита на втория куршум. И така, подгоних го, но галопирах не точно подир него, а малко по встрани. Обаче преди да се бях приближил толкова, че да мога да го сграбча, той трябваше да изстреля и втория си куршум. Затова отново му извиках:
— Мастър, спри, иначе ще стрелям!
Заплахата ми наистина успя да го подлъже да се обърне и да стреля. Видях, че дулото му бе насочено право към гърдите ми. Този път не се целеше напосоки. Ето защо по индиански маниер бързо се хвърлих, прикривайки се отстрани на коня и когато куршумът му прелетя отгоре, отново се озовах на седлото и продължих гонитбата. Тъй като вече нямаше време за зареждане, той захвърли пушката и от колана си светкавично измъкна револвер. Не бях помислил за това оръжие. Би било страшно глупаво въпреки него да се опитам да го заловя с голи ръце. Ето защо му заповядах:
— Хвърли си пищова, иначе наистина ще стрелям! Той не се подчини, а изчака да се приближа още, за да може да улучи толкова по-сигурно. Конят ми галопираше, но въпреки това се изправих на стремената, за да посрещна евентуален сблъсък, а и за да се прицеля по-добре. Вдигнах карабината «Хенри» в положение за стрелба и натиснах спусъка. Уелър извика, после отпусна ръка и револверът му падна на земята. След няколко секунди се озовах до него, бързо преметнах карабината на гръб, протегнах и двете си ръце и се наклоних към него.
— Слизай от коня! Не го ли направиш доброволно, ще те хвърля на земята.
Сграбчих го, за да го съборя от седлото. Тогава той измъкна втори револвер и подигравателно ми се изсмя:
— Тази работа не става толкоз бързо, мистър Шетърхенд. Не аз съм в твоите ръце, а ти си в моите!
Той понечи да натисне спусъка, но закъсня, защото с лявата си ръка му избих оръжието от юмрука, а с десницата си така го ударих отдолу по брадичката, че главата му рязко се отметна назад. Побързах да дръпна моите и неговите юзди и двете животни спряха. Веднага скочих от седлото и с мощен замах го свалих от коня. Той падна на земята като чувал и остана да лежи неподвижно. Очите му бяха затворени, а от полуотворената му уста потече кръв. Дали не си беше счупил врата?
Още преди да го прегледам, го обезвредих като му вързах ръцете със собствения му колан. Побързах да сложа ръка и на няколко неща, които носеше у себе си. Намерих един портфейл, както и кесия, изплетена от здрава копринена прежда, през чиято мрежеста тъкан прозираха лъскави златни монети. Прибрах и двата предмета. Оставих му часовника както и всичко друго.
Мимбренхото скочи от коня и се приближи, за да вдигне от земята пушката и двата му револвера. Едва тогава по лицето на Уелър се появиха признаци на живот. Скоро отвори очи и кипящ от злоба ми кресна:
— Човече, развържи ме, иначе лошо ти се пише! По говора му познах, че си беше прехапал езика. При удара ми по брадичката му долната му челюст неочаквано за него се беше ударила в горната, а езикът му беше попаднал между зъбите.
— Само си приказваш! — отвърнах аз. — Много ми се ще да видя какво ли можеш да ми направиш. Стани и ела с мен!
— Нямам такова намерение! Ще остана да лежа тук докато ме освободиш.
— Много лесно бих могъл да ти изпълня желанието. Необходимо е само да наредя да ти вържат и краката и после да те оставим да лежиш тук, докато загинеш от глад и жажда или още жив бъдеш разкъсан от лешоядите. Но ми се иска да се отнеса по-човешки към теб, макар това да е против волята ти. И така, ставай от земята, защото в противен случай ще ти помогна!