Въпреки всичко той остана да лежи неподвижно. Но след като мимбренхото го сръга с приклада между ребрата, проклинайки, Уелър побърза да се изправи на крака и тръгна подир нас. Ние поведохме трите коня за юздите. Когато стигнахме до нашия бивак, ми струваше голямо усилие да предотвратя линчуването, което преселниците му бяха замислили. Вързахме краката му и го сложихме да легне на земята.
Юмите бяха наблюдавали всички тези събития от непосредствена близост. Те подминаха с мълчание това, че се изложих на куршумите на Уелър, но на младия мимбренхо Хитрата змия каза следното:
— Моят млад брат ще стане славен воин. Радвам се, че ще мога да сключа мир с него и от враг ще се превърна в негов приятел.
С тези думи се започна и съвещанието. То продължи над два часа и доведе до задоволителни за мен резултати. Щях да предам Мелтън на Хитрата змия и нямаше да попреча с нищо на Юдит да стане жена на индианеца. В замяна на това получавах всички отстъпки, за които бях настоявал. Естествено споразумението ни беше скрепено с изпушването на лулата на мира и когато тази церемония приключи, ние се отправихме към лагера на юмите, за да дадем възможност на всеки от намиращите се там воини да дръпне веднъж от калюмета. Поисках го от съображения за моята безопасност. После щях да съм съвсем сигурен, че те съвестно и честно щяха да спазват всички точки от нашия договор. Едва след това можехме да мислим за другите неща.
— Какво иска моят бял брат да направим сега? — попита Хитрата змия. — Дали вождът на апачите ще дойде при нас заедно с хората, които са при него, или ние ще отидем при тях?
— Вероятно ние ще се присъединим към него, но първо трябва да поговоря с моите бели братя.
Преди това аз прегледах портфейла и кесията на Уелър. Намерих пет хиляди долара в банкноти и почти петстотин долара в златни монети. После събрах мъжете от групата на моите сънародници — глави на семейства, както и други самостоятелни лица, за да решат кое от предложенията ми ще приемат. Останалите не биваше да чуят какво имах да им казвам.
Докато тези хора все още се събираха, аз дръпнах настрана Юдит и баща й, след което попитах момичето:
— Знам за какво си говорихте с вожда при онази скала. Казахте ли нещо на баща си за този разговор?
— Да — отвърна той вместо нея. — Дъщерята на мойто сърце ми разправила за честта, коя била й отредена — да стане главатарка на голям индиански народ.
— Нима сте съгласен?
— Че що не? При туй възможно е да се измъкне голям печалба и за нея и за моя личност, щото тъй ще станем видни и знатни хора в Мексико и в Америка.
— Изглежда нямате съвсем правилна представа за политическото значение на едно индианско племе и за общественото положение на някой индиански вожд. Мой дълг е да ви обясня, че…
— Хич не казвайте нещо друго! — прекъсна ме той. — Аз съм верният баща на мойта Юдит и съм длъжен да се вслушвам само в онуй, дето тя го иска. Ний ще властваме над едно индианско племе и мойта дъщеря ще може се облича в коприна и кадифе. Или си мислите, че вожд я е излъгал с онез скъпоценни камъни и злато?
— Не. По тези земи има скрити съкровища, за които потомците на древните мексиканци не обелват нито дума. Защо и този вожд да не крие някоя подобна тайна? Той ще удържи на обещанието си. Само че трябва да мерите всичко с правилния аршин. Той е един туземец и навярно няма точна представа какво е това дворец или палат. Ако ви говори за метър, трябва винаги да разбирате не повече от педя. А му липсва както образование, тъй и култура, които единствено могат да гарантират със сигурност на дъщеря ви, че…
— Образование! Кво е култура? — отново ме прекъсна той. — Че що да е нямал култура щом крие такива тайни за злато и скъпоценни камъни? Новата копринена рокля не е ли култура? А нима онзи дето притежава цял дворец няма акъл? Че кво толкоз ще намерите в една учебна стая, в една гимназия или в някой университет? Дървени чинове за сядане и мастилници за писане. Че кво е туй в сравнение с мебелите рококо и от ренесанса, дето ги виждате в замъците? Не, вождът си има и образование, и култура, с които аз като тъст мога да съм доволен до безкрайност.
— Щом мислите така по-добре да си мълча. Само ви пожелавам да не преживеете разочарования. А какво мислите да правите на първо време? Аз се каня да предложа на спътниците ви да напуснат Сонора и изобщо да си заминат от Мексико.
— Че що да не останат? Нима с Юдит ще живеем сред тези индианци тъй самотни?
— Какво ли ще правят тези хора при юмите? Да не искате да подивеят? Не всяка жена може да стане съпруга на индиански вожд и не всеки мъж — негов тъст. Нали разбрахте какво се предлага тук на немските преселници. И така, ще ги поведа през границата към Съединените щати, а вождът няма да ви разреши да тръгнете с нас.