— За това човек не може да му се сърди. Щом има в таз’ страна злато и сребро и освен туй може да си вземе такваз млада и красива жена с поведение пленително и такъв баща, когото той може да уважава с искрена почит, защо му е тогаз да ги пуска да прехвърлят границата, дето не се намира толкоз злато като в неговите земи?
— Значи ще останете при юмите. Това исках да знам. Както разбрах всичките ваши спътници са прехвърлили океана без каквито и да било средства, с изключение на Херкулес и на вас. Чух, че сте донесли тук хубавичка сума. Вярно ли е?
— Наистина е вярно — припряно отвърна той. — Беше чудесно чисто злато в звънтящи монети, дето ги бях сложил в кесия, направена ми от коприна от Юдит, дъщерята на мойто сърце.
— Каква беше сумата?
— Четиристотин и осемдесет долара, от които ме лишиха по начин ужасен в подземния мрак. Крадецът е Уелър, дето е баща на Уелър сина. Сега го хванахте с огромна храброст и ще имате нали добрината да му плячката отнемете, с което нещастен ме направи той в тъмната шахта.
— Тази ли е кесията? — попитах аз като я извадих от джоба си и му я подадох.
— Тя е, тя е! — тържествуващо извика той и бързо я грабна от ръката ми. — Ей сегичка ще взема да преброя парите, за да видя дали са ми не задигнали някоя жълтица.
— Не крещете така де! Уелър все още не знае, че съм му взел тези пари и не е нужно веднага да го научи.
Без да ми каже и една дума за благодарност, евреинът се отдръпна с дъщеря си настрани и след като двамата клекнаха на земята, започнаха да броят парите. Аз отидох при другите. държах им кратко слово като им обясних, че най-доброто, което могат да направят, е час по-скоро да напуснат тези земи. Завърших с думите:
— Оттук ще тръгна с Винету към Рио Пекос, което ще рече към Тексас. Там има колкото щете хубава земя със здравословен климат. Предлагам ви да ви взема с нас. Обсъдете спокойно нещата, а после ми кажете какво сте решили.
Отдалечих се за известно време, за да дам възможност да се посъветват помежду си.
Когато се върнах, човекът, когото бяха избрали за говорител, ми каза:
— Предложението ви е хубаво и ние с удоволствие бихме го приели, ала не ни е възможно. Първо, няма как да заминем оттук, понеже срещу Мелтън и Уелър ще се започне продължителен съдебен процес и ние сигурно ще сме необходими като свидетели.
— Не. Ще предам Мелтън на юмите. Те ще му издадат присъдата и без никакви свидетели. Що се отнася до Уелър, все още не се знае какво ще стане с него. Куршумът ми го рани под лакета, раздробявайки костта, а подобна рана в тези диви райони е винаги много опасна за един бял. Освен това със себе си водя полиция, както и висш съдебен чиновник от Урес, които ни очакват. Ако дадете показания пред тези хора, то те няма да се нуждаят повече от това. Какви други пречки имате?
— Ами дивата пустош, през която вероятно ще трябва да минем. Дали жените и децата ни ще издържат подобно пътуване?
— Сигурно, стига само преди това добре да са си отпочинали от лишенията и страданията в мината. Положението не е чак толкова лошо, колкото си мислите. Няма да се движим по-бързо, отколкото можете да понесете без опасност за здравето си. Коне ще ви набавя от индианците. Освен това разполагам с няколко коли пълни с хранителни провизии и други полезни неща. Няма да гладувате.
— Хубаво е човек да чуе такава вест, но съм любопитен да видя какво ще кажете за най-важното: пари!
— Няма да срещнете затруднения.
Още никога през живота си не бях говорил с такова спокойствие по този въпрос. Изпитвах много приятно чувство поне веднъж и аз да мога да вляза в ролята на богат простосмъртен. Учудените погледи на всички се впериха в мен, а човекът, с когото разговарях, смаяно възкликна:
— Няма затруднения ли? За вас може би няма, но пък толкоз повече има за нас! Джобовете ни не са пълни като вашите. Не притежаваме нищо, а още днес ще имаме нужда от пари.
— Още днес ли? Защо?
— Е, ами споменахте за коли пълни с хранителни провизии. Нали би трябвало да си купим нещо за ядене. Никой няма да ни го подари.
— О, аз ви го подарявам!
— Наистина ли? Това действително е нещо друго. Ами как стои въпросът с конете, на които ще яздим? Тях няма да получим даром!
— Така е. Но ще ги вземем назаем. Срещу няколко подаръка нашите червенокожи приятели с удоволствие ще ни ги дадат временно.