Ето по какъв начин успях незабелязано да се промъкна достатъчно близо, за да видя малкия огън. Тогава вече трябваше да легна на земята и пълзейки да се приближавам сантиметър по сантиметър напред. Винету бе взел толкова добри предпазни мерки, че за всеки, който не познаваше навиците му, щеше да е невъзможно тайно да се приближи до бивака ни. Огънят гореше на полянката. Около него бяха налягали пленниците, за да бъдат по-лесно надзиравани. Мимбренхосите бяха образували кръг около тях. Отдясно в тъмното стояха колите с вързаните за тях впрегатни животни. От лявата ми страна, облегнал гръб на едно дърво, седеше апачът. Близо до него се беше настанил Изтребителя на юми, а недалеч от него, точно пред храста, зад който се криех, се беше отделила група мъже, завързали оживен разговор. След като преброих присъстващите мимбренхоси, разбрах, че на пост бяха изпратени не по-малко от шестима воини. Цяло чудо беше, че бях успял незабелязано да се промъкна между тях, но то се дължеше единствено на хитрия номер с камъчетата.
Сред споменатата група седяха старият Педрильо, странният дон Ендимио де Саледо и Коралба, както и юрисконсултото и асиендерото. Тъкмо в този момент старият Педрильо разказваше едно от преживените си в Съединените щати приключения. При това той използва случая да заговори за хитростта и находчивостта, която човек трябва да прояви, за да открие през нощта вражески съгледвач.
— Успявал съм да се промъкна до не един и двама индианци — твърдеше той, — но на никой от тях не се е удавало да се приближи незабелязано до мен.
— Че какво толкоз има в тази работа? — обади се асиендерото. — Просто не палиш огън и така никой не може да те открие.
— Ами! Какво ли разбираш ти от тези неща, дон Тимотео! С огън или без огън, за червенокожия е все едно. Когато си запалил огън, само трябва повече да внимаваш и да разставиш достатъчно постове. Ние например имаме шест поста около нашия бивак. В такъв случай е абсолютно невъзможно някой да се промъкне дотук, без да го забележим.
Винету беше затворил очи, сякаш спеше. Но в този момент ги отвори и каза:
— Старият Педрильо не бива да твърди подобно нещо. Има и бели, и червенокожи ловци, които могат да проникнат незабелязано в бивака ни. Я се обърни и разтвори храстите зад теб, където се е сврял Олд Шетърхенд!
Ако преди малко нарекох цяло чудо това, че без да ме чуят успях да пропълзя толкова близо до моите спътници, то трябваше да се нарече чудо на квадрат, че Винету беше не само забелязал някакъв човек зад храста, но и съвсем точно знаеше кой е той. А на всичко отгоре, макар и привидно, беше държал очите си затворени! Той постъпваше така винаги когато искаше да напрегне слух до краен предел. Ето че Педрильо се обърна и посегна с ръка към храста. Аз се изправих, пристъпих към огъня и казах на апача:
— Нищо не може да се изплъзне от моя брат Винету. И зрението, и слухът му са по-остри от моите. Когато изникнах толкова неочаквано пред храбрия дон Ендимио де Саледо и Коралба, от страх той се търкулна по гръб и нададе такъв пронизителен вик, сякаш му се беше появил самият дявол. Мимбренхосите съвсем забравиха своята привичка да посрещат с непоклатимо спокойствие дори и неочакваните събития, скочиха на крака и ме зяпнаха така, като че бях привидение. Също и пленените юми се понадигнаха, доколкото им позволяваха ремъците. Те знаеха, че бях тръгнал за Алмаден и се надяваха да узнаят от мен какво бе там положението на нещата. Навярно си бяха помислили, че няма повече да се върна, защото техните воини щяха да ме заловят или да ме обезвредят завинаги.
Откъм първата каруца се разнесе вик. Там беше лежал Комарджията. Ето че сега той идваше към мен, пробивайки си път с лакти между наобиколилите ме хора. С нескрита, искрена радост той ми подвикна: