— Как умря?
— Беше удушен от…
— … от мен! — намеси се атлетът. — Помислихте си, че съм мъртъв, негодници такива, но черепът ми се оказа по-здрав, отколкото допускахте. Повали ме само краткотрайна треска и обзет от нея, аз просто удуших с ръце твоето хлапе, тъй както сега ще удуша и теб, но в пълно съзнание!
Уелър отново затвори очи. Какво ли ставаше в душата му? Когато пак ги отвори, изражението му бе коренно противоположно на онова, което бях очаквал да видя. По лицето му се беше изписало кажи-речи затрогващо примирение.
С благ глас той се обърна към Комарджията:
— Значи ти доведе тук Винету и Поразяващата ръка с техните мимбренхоси?
— Да, не го отричам. Но те и без мен щяха да намерят пътя.
— Възможно е, но въпреки всичко това си остава предателство към нас, за което сам ще си носиш отговорността. Всъщност с твоето пленяване и с преминаването ти на страната на противниците ни, нашето нещастие едва е започнало. Навярно с нас е свършено и затова имам едно желание, свързано с моето наследство. Ще ми го изпълниш ли като стар приятел?
— Да, стига да мога.
— Можеш, и то без никакви усилия и без да извършиш някаква несправедливост. Само ела при мен!
Комарджията направи крачка-две към него и се понаведе. Някакво смътно предчувствие ме караше да го предупредя да внимава, но какво ли можеше да му направи Уелър? Ръцете и краката му бяха вързани, а освен това нали моят изстрел беше ранил десницата му.
— Трябва да ти говоря по-тихо, още по-тихо. Приближи се още, коленичи до мен!
Комарджията изпълни и това негово желание и така попадна в хитро поставената клопка на престъпника, който външно изглеждаше тъй смирен, но вътрешно кипеше от неописуема ярост. Внезапно Уелър здраво опря лакти в земята, светкавично вдигна краката си и не по-малко бързо ги спусна върху раменете на Комарджията. Тук трябва да се припомни, че краката му бяха вързани само при глезените. Следователно той имаше възможност да ги вдигне в тазобедрената става, а при коленете можеше да ги разтвори достатъчно, за да се промуши през отвора им главата на Комарджията. И тогава Уелър с все сила притисна врата на своя някогашен приятел така, че лицето му посиня. Същевременно тържествуващо закрещя:
— Надхитрих ли те, десетократни мерзавецо и стократни глупако? Искам отмъщение, отмъщение! Заради предателството ти удушиха сина ми, затова сега и ти ще бъдеш удушен!
— Да, довърши го, довърши го! — подкрепяше го Мелтън със сатанински смях.
Известно е каква сила се крие в коленете на един мъж в добрите му години. Към това се прибавяше и обстоятелството, че неговите вързани глезени му предлагаха здрава опорна точка, която удвояваше силата на мускулите на краката му. Една-единствена минута бе достатъчна да удуши Комарджията.
Незабавно се втурнах да му помогна, ала въпреки това великанът ме изпревари. Той се хвърли върху Уелър, могъщите му ръце се впиха във врата му, след което извика:
— Самият ти ще бъдеш удушен, тъй като току-що ти обещах!
Съвсем погрешен беше този начин да се помогне на изпадналия в беда човек, защото когато Уелър започна да се задушава, смъртният страх конвулсивно стегна краката му още по-здраво около врата на Комарджията. Аз ги сграбчих и се опитах да ги разтворя, ала не ми достигнаха силите. Усилията ми трябваше да се насочат към споменатата опорна точка. Бързо извадих ножа си и разрязах ремъка, стягащ глезените му, след което с усилие ми се удаде да се пъхна между краката и да разтворя коленете на негодника. Главата на Комарджията се освободи, измъкна се и се отпусна на земята. Клетникът остана да лежи като мъртвец с мораво подпухнало лице. Но затова пък краката на Уелър се обвиха около мен и ме стегнаха с голяма сила.
— Пуснете го! — извиках на атлета. — Така ще го убиете!
— Ще го убия ли? — ядно се изсмя той. — О не, аз само ще го накажа.
Видях, че натискът на ръцете му се засили и макар че го сграбчих изотзад и се опитах да го издърпам, усилията ми останаха напразни. Най-сетне той пусна жертвата си, изправи се, ритна безжизненото тяло и пое дълбоко дъх.
— Тъй, тоя свърши! Няма да затвори вече никого и никого няма да нападне пак докато спи! Нека лешоядите го разкъсат!
С големи усилия успях да се освободя от краката на удушения човек. Естествено че най-напред обърнах внимание на Комарджията. Макар и с мъка, той беше започнал вече да си поема дъх, следователно беше жив и спасен. Обаче Уелър бе мъртъв, удушен от яките ръце на великана, който се радваше на извършеното от него ужасно злодеяние.