— Знаете ли, че сте убиец? Би трябвало да наредя да ви вържат и да ви предадат на съда — сопнах се аз.
— Убиец ли? — отвърна ми той. — Нямате право да ме предавате на никакъв съдия. Тук самият аз изпълних задълженията на съдията!
— Не, изпълнихте задълженията на палача. Ужасявам се от вас!
— Наистина ли? Я ми кажете, за кого иска да се омъжи Юдит? Страшно много ме сърбят ръцете да стисна и този тип за гърлото.
Нямах никакво намерение да му давам тъй желаните сведения. Ала той ги получи от друг човек. Между притеклите се хора се намираше и бащата на Юдит, който чу думите на Херкулес.
— Туй можете да го научите — изпъчи се той. — Дъщерята на мойта душа ще да стане повелителка на прочуто индианско племе и цялата ще да блести от скъпоценности, злато и коприна кат’ някоя кралица.
Атлетът смаяно зяпна стария евреин и като поклати глава попита:
— Повелителка на индианско племе ли? Как да го разбирам?
— Ами разбирайте го тъй: тя ще да стане обожавана съпруга на Хитрата змия, вожда на юмите. Ний ще да останем при туй племе, Юдит и аз. А вий ще трябва да тръгнете с другите за Тексас. Ний ще получим замък, а вий ще оре детелина и ще сади ряпа.
Херкулес неволно се почеса по главата, огледа се с тъп поглед наоколо, после се обърна към мен и простена:
— Господине, сложете край на тези глупави брътвежи като ми кажете истината! Какво означават дрънканиците на това старче?
Вече беше невъзможно да продължавам да крия от него фактите.
— Сам чухте истината — потвърдих аз. — Вождът иска Юдит за жена и това е условието му, за да сключим мир.
— Вож… дът… ли? Невероятно! Това момиче иска да се хвърли на врата на един червенокож? Юдит, я ми кажи, истината ли чувам? Действително ли желаеш да останеш при Хитрата змия като негова жена?
— Да — надменно кимна тя.
— Така ли? Значи не е лъжа, а?
Обзе ме голям страх, защото ясно видях, че той пак изпадаше в ярост, която се засилваше с всяка изречена дума. Понечих да му отвърна нещо, ала девойката ме изпревари:
— Да — похвали се тя. — Сгодих се с вожда, а ти можеш да се пръждосваш.
При тези думи очите му сякаш щяха да излязат от орбитите си. Той сви юмруци и погледът му затърси вожда. Зърна го недалеч при една група юми, проби си път между застаналите наоколо хора като задъхано им се тросна:
— Отдръпнете се! Трябва да си поговоря с този тип! Веднъж вече съм се захванал да душа негодници и той ще е следващият!
Очевидно беше, че ако успееше да се добере до вожда, атлетът щеше да превърне думите си в действителност. Затова се втурнах след него и го задържах.
— Я се спрете, нещастнико! Нищо не може да се промени! Вождът е под моята закрила и ако някой го докосне, ще го застрелям!
Херкулес се обърна и злобно ме сряза:
— Пусни ме, подлецо, иначе теб ще удуша! Или си мислиш, че щом всички други се страхуват от теб, ще можеш и с мен да се справиш много лесно, а?
От него можеше да се очаква всякакво насилие. Останалите се отдръпнаха назад, но аз измъкнах револвера си.
— Ако направиш и една крачка към мен или към вожда, ще ти пронижа главата с всичките куршуми на това оръжие! По света има милиони момичета. Примири се с неизбежното и се опитай да се успокоиш!
Изрекох тези думи с надеждата да го усмиря. Но той се ухили, при което лицето му се разкриви в неописуема спазматична гримаса, и каза:
— Да се успокоя! Да, ще се успокоя, а може би заедно с мен ще се умирят и някои други хора. Значи условието за сключване на мира беше Юдит да стане жена на червенокожия, а? И ти ще закриляш вожда, така ли?
— Не само аз, но и всички, които се намират тук. В никой случай не можем да допуснем един-единствен човек да наруши мира и то заради налудничавото си увлечение и необузданите си страсти. Дори и само да раниш вожда, неговите хора мигновено ще ни нападнат.
— И от това ли се страхуваш? Чуйте, хора, прославеният Шетърхенд се страхува, втресло го е страх! Но аз не се боя от нищо и ще ти го докажа! Понеже толкова много се опасяваш за сигурността на вожда, той ще е за мен нещо свещено и неприкосновено. Ще бъда спокоен, а и Юдит, неговата годеница, също ще бъде спокойна. Я си дайте пищовите, които и без друго не умеете да използвате, страхливци такива!
Юрисконсултото и асиендерото бяха застанали съвсем близо до него. Както вече споменах, храбрият съдебен чиновник беше въоръжен до зъби. И той, и асиендерото носеха със себе си по един револвер, затъкнат в колана. Със светкавично движение атлетът измъкна от двамата тези оръжия, насочи едното към Юдит, а другото към самия себе си и натисна спусъците. Повечето от присъстващите извикаха ужасени. Бях очаквал подобен обрат на събитията и се бях приготвил да се нахвърля върху него. Нямаше как да му попреча да се докопа до револверите, но в мига, когато ги насочи към себе си и към момичето, аз бях вече до него и се намесих. Ала успях да се добера само до десницата му, насочила оръжието към Юдит и я блъснах нагоре така, че куршумът прелетя над главите на застаналите наоколо хора. Той стреля със същата ръка още веднъж, но куршумът изсвири и се изгуби в предишната посока. После се олюля, защото докато се мъчех да спася Юдит, с лявата си ръка Херкулес беше стрелял два пъти в слепоочието си. Ръцете му се отпуснаха, аз успях да го подхвана да не падне, след това той се полуизвърна, а очите му се затвориха.