— Спокоен, спокоен! — можа само да промълви, а после се свърши веднъж завинаги и с живота му и с неговата нещастна любов.
Бавно го пуснах да легне на земята. Невъзможно ми е да опиша обзелите ме чувства. В душата ми отекваха всички гневни и жаловни струни, бореха се възвишени и низши чувства. Мъртвият беше слабохарактерен човек, но бе имал вярно сърце, а жестокостта на неговата любима го беше накарала първо да замине за далечни чужди земи, а после го беше тласнала и в ръцете на смъртта.
Тя не ми благодари макар и с една дума, че й бях спасил живота. Не изказа и никакво съжаление за участта на клетника, за чието самоубийство тя носеше цялата вина. Просто хвана баща си за ръката и изтърси само следното:
— Колко глупаво постъпи! Можеше да го направи и по-умно. Можеше да дойде с нас в Тексас, или пък щом беше решил да се самоубива, можеше да го извърши и другаде, където никой нямаше да присъства. Не искам да го гледам. Ела!
Тя дръпна баща си настрани. Аз обаче не успях да се сдържа и кипящ от гняв, се обърнах към нея:
— Да, изчезвайте! Ако още веднъж ми се мернете пред очите, ще забравя, че сте жена и ще наредя да ви нашарят гърба с някое дебело ласо, та поне там да ви накарам да почувствате нещо, тъй като както изглежда сърцето ви е напълно безчувствено, прелестна кралице на индианците юма!
Тя наистина прие съвсем насериозно моята заплаха и докато все още бяхме заедно с юмите, много внимаваше да не ми се мярка пред очите.
Но когато след време при други обстоятелства и в съвсем друга обстановка отново я срещнах като богата и изискана дама, изглежда тя напълно беше забравила заканата ми да получи порядъчна порция бой с ласо.
Всички останали спътници на мъртвия атлет съжаляваха от цялото си сърце, че бе сполетян от такава неочаквана участ. Понеже бяхме разговаряли на немски, индианците не бяха разбрали нищо от тази сцена и следователно не знаеха защо Херкулес се бе самоубил. Когато вождът се приближи и поиска да му обясня причините за тази постъпка, аз му казах:
— Юдит му беше обещала да стане негова скуоу и понеже я е обичал, той я е последвал през океана. След като разбра, че е решила да се омъжи за теб, този човек си отне живота.
— Но както чух той е стрелял по нея.
— Искаше да убие и нея, защото не желаеше да я види твоя скуоу.
— И ти я спаси? Благодаря ти! Бледоликите са странни хора. Никой индианец няма да се убие, ако някое момиче му откаже да стане негова жена. Той или ще я принуди да го направи като я отвлече, или просто ще й се изсмее и ще вземе за скуоу някоя друга, по-добра девойка. Нима бледоликите имат толкова малко момичета, че само заради едно хубавичко лице губят разума си?
Докато траеха тези вълнуващи сцени ние не бяхме имали възможност да обръщаме внимание на Комарджията. Сега видяхме, че горе-долу се беше вече посъвзел от опасната хватка на Уелър. Той все още седеше на земята и от мястото си беше станал свидетел на случилото се. В този момент се надигна, бавно се приближи до мен и ме попита:
— Както виждам Уелър е мъртъв. Той искаше да ме удуши. Спомням си, че вече не можех да си поема дъх, но сигурно някой ме е спасил. Кой го направи, сър?
— Аз освободих врата ти от краката му.
— Можех да се досетя, понеже докато се приближавах към него, забелязах както твоето безпокойство, тъй и че беше готов да ми се притечеш на помощ. Никога няма да забравя, че ми спаси живота!
— Но недей да забравяш, никога не забравяй, че ми обеща да бъдеш добър човек и винаги да останеш такъв!
— Ще спазя обещанието си. Опасявам се само, че асиендерото и неговият юрист ще настояват да бъда наказан.
— Нека! Пет пари не давам за това, а и ти знаеш, че няма да им позволя да ми нареждат какво да правя. Но наистина не бива да оставаш по-дълго по тези места, защото в противен случай ще те задържат и ще те пъхнат между четири твърде неуютни стени.