— Както виждам, сеньор, вече се каните да тръгвате. Накъде води пътят ви?
— Към Чиуауа — отговорих му.
— Не мога да го позволя! Длъжен съм най-настоятелно да подканя всички намиращи се тук лица да ме придружат до Урес. Надявам се, че моят служебен ранг ще ви накара доброволно да дойдете с мен.
— Тъй като все още не съм забелязал и следа от този служебен ранг, той не може и да ме накара да направя каквото и да било. Впрочем струва ми се, че се намираме на територията на юмите и аз имам твърдото намерение да си послужа с техните обичаи и нрави като закон. Когато бях при теб, за да търся закрила за немските преселници, на моята молба ти заяви, че си нямал никаква работа с тях и ми отказа всякаква закрила. В резултат на това аз тръгнах към планините, за да се погрижа за тях и ето че след като ги избавих от ужасното им положение, в което бяха изпаднали по твоя вина заради твоя отказ, ти се изправяш пред мен и заявяваш, че трябвало да се подчиним на твоята власт и служебен сан. Само че си сбъркал адреса, сеньор! Не съм човекът, който ще се остави някой да го разиграва както си поиска.
— Че какво ли ме интересуват вашите немски работници? Да не би да се намират тук сами? Има и други хора. Случили са се някои неща, случили са се в областта, за която отговарям и мое задължение е да ги преследвам съдебно. Имам предвид нападението над асиендата, убийствата извършени тук, както и много други престъпления, които не мога да оставя ненаказани. Къде е Мелтън?
— При вожда на юмите, който има намерение да го накаже.
— Само аз имам правото да наказвам!
— Разбери се с Хитрата змия по този въпрос! Защо идваш при мен?
— Защото вие сте му предал Мелтън. А трябваше да го доведете при мен.
— Я мълчи! Нямам никакви задължения към теб. Ако беше по-умен, щеше да се държиш съвсем иначе. Досега си вършил само глупости и ако въпреки това продължаваш да се правиш тук на господар, ще пожънеш само успеха да накараш другите да ти се смеят. Не желая повече да чуя нито една дума от теб.
Той не посмя да ми възрази, но затова пък се намеси асиендерото:
— Сеньор, не се дръжте по такъв начин! Не забравяйте, че се намирате на земя, която е моя собственост! Тук сте така да се каже само гостенин.
— О, драги ми сеньор, много добре се запознах с прославеното ти гостоприемство и покорно ти благодаря за него. Но тъй като спомена за земя твоя собственост, искам да ти напомня, че ти я продаде. Мелтън е собственикът на Алмаден.
— Ще заведа дело срещу него и ще ми върнат собствеността. Договорът за продажба, който сключих с него, е нищожен. Настоявам всеки, който се намира тук да се съобразява с моята воля, тъй и с волята на ето този мой уважаван приятел.
— И каква е волята ти?
— Да дойдете с мен в Урес. Ще бъдете не само свидетел срещу Мелтън, но ще трябва и срещу самия вас да повдигнем обвинение.
— Обвинение ли? За какво?
— Там ще научите. Няма защо от сега да говоря за това.
— Добре, тогава да мълчим! И аз няма защо да разговарям нито с теб, нито пък с твоя уважаван приятел. Ще ти кажа само едно — ако искаш да отведеш Мелтън, ще трябва да се обърнеш към Хитрата змия.
— Но аз го искам от теб. Ти го плени и не биваше да го предаваш в ръцете на други хора.
След тези думи Винету стана от земята, извади револвера си и шумно запъна спусъка.
— А сега желая да остана сам с моя приятел Шетърхенд. Ще броя до три и ако след това при нас все още се намира някой, веднага ще го застрелям!
Той насочи оръжието към двамата.
— Едно…
Юрисконсултото побягна.
— Две…
Асиендерото също хукна.
— Изобщо не стана нужда да казвам три — усмихна се апачът. — Ако и моят брат беше постъпил така, щеше да си спести много излишни думи.
Страхливците се спряха на безопасно разстояние от нас и започнаха да се съвещават. После отидоха при вожда, който стоеше пред вигвама си. Видяхме, че поведоха с него преговори, само че те съвсем не траяха дълго. Хитрата змия измъкна забитото в земята копие с неговия тотем и удари юрисконсултото по гърба. «Видният» правист изруга и побягна, а дон Тимотео незабавно го последва.
След едно такова поведение на асиендерото този човек вече изобщо не заслужаваше вниманието ми, но въпреки това преди да тръгнем на път аз отново отидох при него и му казах:
— Сеньор, ето ти договора за покупко-продажбата, подписан от теб и Мелтън, а ето и няколко писма, които доказват, че той е виновен за опожаряването на асиендата. Това ти е напълно достатъчно, за да си получиш обратно собствеността. Навярно с помощта на твоя приятел ще ти бъде присъдена като обезщетение сумата, получена при продажбата. Сбогом! В бъдеще бъди по-скромен и разумен!