Вече си нямам никакво взимане-даване с него. Върнах и на немците техните договори, които те с голямо удоволствие накъсаха на парчета.
Погребахме Уелър и атлета. Двамата лежаха един до друг в земята, която не им беше дала онова, което търсеха: на единия богатство, а на другия любов.
После възседнахме конете и поехме на път. При колите бяха застанали асиендерото, юрисконсултото, полицаите, както и дон Ендимио де Саледо и Коралба. Със силен глас старият Педрильо извика подир нас «сбогом». Към него се присъединиха и другите мулетари, ала останалите не си отвориха устата.
Девета глава
Юма-Тсил
Тъй като най-напред искахме да отидем до Чиуауа, трябваше първо един цял ден да яздим през пустинни местности, после прекосихме сравнително тясна ивица земя, която спадаше към територията на юмите и най-сетне се озовахме в един район, за който това племе все още воюваше с мимбренхосите.
Начело яздеха воини на юмите, защото добре познаваха този край. Не се отделях от Винету, а често към нас се присъединяваше и Хитрата змия. Двамата млади синове на Силния бизон, Юма-Шетар и неговият все още безименен по-малък брат, се придържаха винаги близо до нас. Здраво вързаният Мелтън беше под толкова строга охрана, че едва ли мислеше за бягство и свобода. Най-отзад яздеха Юдит и баща й. Не им обръщах никакво внимание, а и те се стараеха да не ми се мяркат пред очите.
Привечер на първия ден ние оставихме най-после пустошта зад гърба си и се разположихме на лагер близо до границата й с тревистата местност, където конете намериха тъй нужната им паша. На следващия ден пресякохме споменатата тясна територия, която юмите смятаха за своя собственост и накрая навлязохме в спорния район, който беше планински. Юмите имаха намерение да ни заведат при някакъв някогашен голям воден басейн, в чиято среда беше останало малко езеро, където щяхме отново да бивакуваме. Тъкмо когато слънцето изчезваше зад западните възвишения, ние достигнахме южния му край.
От пръв поглед разбрахме, че преди време тук са се събирали значително по-големи водни маси и езерото се е простирало от север на юг. В тази посока то е било дълго може би около половин час път, докато ширината му от запад на изток не беше толкова голяма. На това място излизаха три долини.
Едната идваше от север, другата от изток, а третата от юг. Ние минахме през последната.
Когато излязохме от долината, двамата с Винету случайно се бяхме озовали в челото и яздехме редом с водачите на нашата колона. Погледите на юмите се бяха насочили към езерцето в центъра на някогашния голям воден басейн, където пред тях се разкриваше примамлива гледка. Малкото езеро беше обградено от гъсти дървета и храсти, около които пък имаше пояс от сочна трева. И Винету, и аз бяхме свикнали на подобни терени да се грижим преди всичко за собствената си безопасност и затова погледите ни зашариха из околностите в посока към другите две долини, които също излизаха на езерото. Точно на изхода на източната долина забелязах да се появява един конник, който обаче още щом ни зърна, незабавно се отдръпна и изчезна. За да разбера дали и Винету също го бе видял, погледнах към апача. В този миг и той обърна глава към мен. Едно почти доловимо намигване ми подсказа, че ездачът не се бе изплъзнал от острото му зрение.
Всеки друг индианец веднага би вдигнал тревога, но мислите на Винету бяха толкова бързи, че още в същия миг, когато погледът му падна върху конника, той незабавно си каза, че в момента ще е по-добре да запазим мълчание.
Ето защо не прекъснахме ездата си чак докато се добрахме до езерцето, където скочихме от седлата и преди всичко напоихме конете, а после ги пуснахме свободно да се разхождат наоколо. Индианците обаче се погрижиха първо за самите себе си и едва след това обърнаха внимание на животните. Мелтън беше вързан на едно дърво, а за Юдит направиха постеля сред храсталаците.
Налагаше се да присъствам при разпределението на хранителните провизии, защото иначе червенокожите щяха наведнъж да унищожат всичко каквото намереха. Докато тази работа не ми позволяваше да напускам бивака, апачът се отдалечи, за да обходи по своя предпазлив маниер околностите на малкия оазис. А когато се върна от разузнаването си, по израза на лицето му разбрах, че е открил нещо важно. Приближих се до него и го попитах:
— Моят червенокож брат е намерил и нещо друго освен онзи конник, когото забелязахме преди малко, нали?