Когато се върнах в нашия лагер, заварих там Винету. Легнахме настрани от другите и най-напред се осведомих за резултата от неговото разузнаване. Той ми отговори:
— Винету видя първо Голямата уста с неговите воини, а после и мимбренхосите, които го следваха.
— Какво? — попитах изненадано. — Толкова ли са близо по петите му?
— Олд Шетърхенд знае, че те го преследват?
— Да, Силния бизон ми го каза. След като юмите му избягали, изпратил своите мимбренхоси подир тях, а самият той бързо тръгнал да доведе нови воини и коне. Ти говори ли с онези мимбренхоси?
— Влязох в долината и се промъкнах до хората, разположили се там на лагер. Това беше отрядът на Голямата уста. Докато се криех зад една скала, покрай мен бързо се прокрадна някакъв друг човек, който явно също искаше да ги подслуша. Задържах го. Понеже той нямаше желание да се покаже пред тях, сигурно бе техен неприятел. Ето защо веднага му казах името си. Тогава той ми съобщи, че е от отряда на мимбренхосите, който през целия следобед следвал Голямата уста по петите и сега се намирал само на някакви си хиляда крачки от него и се канел да го нападне. Накарах го да ме заведе при мимбренхосите и разговарях с тях.
— Какво им нареди да правят?
— Да стоят тихо и спокойно на мястото си докато или самият аз отида при тях, или пък им изпратя някой вестоносец. После побързах да се върна, за да говоря с теб.
— Правилно си постъпил. Нашето поведение ще трябва да се определя от действията на Голямата уста. Ако е склонен да сключим приятелски договор, ще се радвам, ако ли не, тогава нека разбере, че не се страхуваме от него.
— Той няма да признае сключения мир. Ти си убил сина му. Дори и да подаде ръка на мимбренхосите за помирение, това няма да се отнася и за теб.
— Така само ще си навреди, защото…
Бях прекъснат от силен вик, който се разнесе недалеч от нас. На едно място от храстите се появи един индианец и надавайки радостни възклицания, се отправи към Хитрата змия, който беше легнал край езерото. Този човек бе съгледвач на Голямата уста и беше изпратен от него, за да разбере кои сме. След като забелязал, че повечето от присъстващите са юми, той излязъл от скривалището си сред храстите, за да поздрави вожда. Двамата поговориха известно време, а после се запътиха към нас. Ето защо ние станахме на крака. Съгледвачът ни измери с мрачен поглед, а Хитрата змия каза:
— Воинът на юмите ми извести, че Голямата уста е пристигнал тук и иска да знае какви хора са се разположили на бивак край езерото. Тъй като той е върховният военновременен вожд на нашето племе, аз съм длъжен да го поканя да дойде тук заедно с воините си. Какво ще кажат моите двама братя?
— Ти спомена ли пред съгледвача, че сме сключили мир? — попита в отговор Винету.
— Да.
— Ние знаем, че ще удържиш на думата си и първо ни се иска да чуем дали Голямата уста ще се съгласи с теб. Докато не узнаем отговора му трябва да сме много предпазливи. Нека дойде с хората си и се настани край езерото. Едната половина от водния басейн ей там до големия бук, където беше легнал ти, ще е на негово разположение, а другата ще е наша. Онзи, който премине отвъд бука, ще бъде застрелян. Запалете един огън отсреща на вашата половина, за да може вождът добре да се огледа! Аз казах!
Хитрата змия даде на пратеника още някои указания, после го накара да тръгне, а нас ни увери:
— Нека Голямата уста решава каквото си иска, но в мен можете да сте напълно сигурни.
— А можем ли да сме сигурни и във верността на воините ти?
— В повечето от тях — да! С тях бих се сражавал за вас, ако Голямата уста реши да ви нападне.
— Тогава свикай хората си и ги попитай! Час по-скоро ни се иска да узнаем колко от тях ще бъдат на наша страна.
Всички се намирахме в голямо напрежение. Представете си едно малко езеро с диаметър от около двеста крачки в средата, на чиито южен бряг се издигаше споменатия бук. Винету беше определил за юмите западната половина от езерото, както и западния му бряг. Ние щяхме да останем на другия му бряг източно от бука. Откъм нашата страна гореше огънят, който бе запален най-напред. В момента отсреща разпалваха втори огън.
Съвсем скоро ще стане ясно, защо предвидливият и разсъдлив вожд на апачите се беше разпоредил да стане така. Юмите се оттеглиха на отсрещния бряг, а ние, което ще рече Винету, аз, немците и мимбренхосите останахме на отсамния. Положението ни никак не беше безопасно. Отвъд езерцето се намираха триста и четирийсет юми, към които скоро щеше да се присъедини Голямата уста със своите хора, докато на отсамната страна бяха само малобройните мимбренхоси и белите, които бяха въоръжени крайно недостатъчно и водеха със себе си своите жени и деца! Ала ние знаехме, че зад нас имахме съюзници, които щяха да ни се притекат на помощ.